24. Осиновяване – условия и необходими съгласия.

Понятие и правна уредба. Институтът на осиновяването е уреден с разпоредбите на чл.77 до чл.121 СК, в които разпоредби са уредени и особените правила при международното осиновяване – чл.110 до чл.121 СК.
Произходът е нормалният източник на отношенията между родители и деца, но подобни отношения могат да възникнат и по юридически път чрез осиновяване.
Понятието осиновяване може да се схваща в два аспекта :
1. Правопораждащ Юридически факт
2. Едно учредено правоотношение
Осиновяването се определя като създадена чрез юридически акт правна връзка между две лица, която е подобна на връзката родител и дете. Осиновяването може да възникне само въз основа на съдебен акт на едно съдебно конститутивно решение. В своето историческо развитие правната уредба на осиновяването, у нас претърпя различни промени. Възприетият от закона за лицата и семейството тип на осиновяването е традиционният за нашето право режим на непълно осиновяване ( adoption minus pleana) с изменението на ЗЛС от 1961г., институтът се реформира основно и е бил установен типът на пълното осиновяване(adoption pleana). С първия СК от 21 май 1968г. са възприети двата типа осиновяване – пълно и непълно, Тази уредба се възприема и в следващите кодекси. В СК от 1 юли 1985г. и сега действащият СК от 1 октомври 2009г.
За да бъде извършено осиновяването е необходимо наличието на определени предпоставки, наричани условия. Те са уредени в чл.77 до чл.82 СК, а при пълното осиновяване се съдържат правила и в чл.83 до чл.88 СК
Допустимостта на осиновяването се предпоставя от определени условия, свързани с личността на осиновявания и осиновяващия. Те се делят на положителни и отрицателни, и абсолютни и относителни. Според чл.77 СК – може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата не е навършило 18 години . във втората алинея на същия текст е предвидено, че близнаците се осиновяват заедно, но по изключение те могат да бъдат осиновени по отделно ако в продължение на 6 месеца от вписването им в Регистъра на деца за пълно осиновяване – по чл.83 СК, не са могли да бъдат осиновени заедно и ако интересите им налагат това. Нов момент в правната уредба е и установеното изискване в третата алинея на чл.77 СК, според който братята и сестрите се осиновяват заедно, ако имат емоционална връзка помежду си. Тези изисквания се отнасят до случаите, когато се осиновяват деца при условията на пълното осиновяване и те са вписани в Регистрите за този тип осиновяване.
Осиновяващ може да бъде само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права – чл.78 СК. От това следва, че лицето трябва да е навършило пълнолетие и да разбира свойството и значението на акта, който извършва и да може да ръководи постъпките си. Лица, които са поставени под запрещение не могат да извършват осиновяване.
При осиновяването Кодексът установява и изискването за подходяща разлика във възрастта между осиновяващия и осиновявания и тази разлика трябва да бъде най-малко 15 години. Разликата във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рождено дете на свой съпруг. Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единият от тях разликата във възрастта е на лице не се изисква такава разлика за другият съпруг. Това е в чл.79
Забрана за осиновяване между роднини. В чл.80 е установена абсолютна забрана за осиновяване между по права линия без ограничение на степените и между братя и сестри, които са роднини по съребрена линия от втора степен. Няма забрана чичото да осинови племенник, т.е. братът и сестрата да осиновяват дете на свой брат или сестра. Във втората алинея на чл.80 е установено едно изключение от установената забрана – дядото и бабата или единият от тях могат да осиновят свой внук, когато той е роден извън брак или когато родителите, или единият от тях е починал(да се разбира единствен родител). В тези случаи съдът изслушва и другия дядо и баба по майчина и бащина линия и решава въпросът с оглед интересите на детето.
Забрана за осиновяване от две лица. Тя е установена в чл.81 СК. В текста е предвидено, че никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи. Никой не може да бъде осиновен втори път, докато предишното осиновяване не бъде прекратено.
Допълнителни условия за пълно осиновяване. Те са установени в чл.82, а регистрите на деца за пълно осиновяване в чл.83 СК. Според чл.100 СК, осиновяването е задължително пълно :
 Когато осиновяваният е дете на неизвестни родители
 Когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване
 В случаите по чл.93, ал.2 и ал.3, СК, която урежда случаите на осиновяване без съгласието на родителя
Във всички останали случаи – осиновяването може да бъде пълно или непълно о неговият тип се определя от лицата, чието съгласие се изисква за допускане на осиновяването, съгласно чл.89 СК
Във връзка с пълното осиновяване в чл.82 е предвидено, че то се допуска когато :
 Осиновяваният е вписан в регистъра по чл.83, СК на деца за пълно осиновяване
 Когато осиновяващият е вписан в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване по чл.85 СК.
Регистрите на деца за пълно осиновяване се водят в Агенцията за социално подпомагане, която поддържа електронна информационна система на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
В чл.84, 86 и 87 СК са уредени въпроси свързани с вписването в Регионалните регистри на деца за пълно осиновяване. Разрешението за вписване в Националния регистър на осиновяваща за пълно осиновяване и отбелязванията и заличаванията в Регистъра, а така също и защитата на личните данни.