24. Функции на консулските представителства.

Разнообразието на консулските функции предполага и обуславя в известен смисъл тяхното систематизиране и групиране. Това се извършва както от международноправната доктрина, така и чрез съответните международноправни и вътрешнодържавни нормативни актове.

Международноправната доктрина.
Във връзка с консулските функции интерес представлява мнението относно тяхното систематизиране, а именно че те могат да бъдат групирани в три вида основни дейности: информативна, консултативна (административна) и юрисдикционна. Авторите на тази постановка считат, че към информативната функция на консула се отнася събирането и предаването на изпращаната държава съответната икономическа, научно-техническа, културна, социална, политическа и друга информация. Консултативната консулска функция, според същите автори означава както подпомагането със съвети, така и практическа помощ по едни или други въпроси, свързани с представляваната страна или с нейните юридически и физически лица. Третата, т. нар. юрисдикционна консулска функция, свързана с т. нар. "безспорна юрисдикция", при която се разбират действия във връзка с наследствено производство, установяване на настойничество и попечителство, регистрация на корабни авоари, подаване на морски протести и др. Същевременно към тази трета "безспорна юрисдикция" трябва да се причисли и възможността на консула да бъде арбитър при съгласие между свои съграждани или дори между тях и чужденци.
Други автори имат различно мнение по разглеждания въпрос. Например, според българския международноправник М. Геновски, основните консулски функции могат "да се подредят в следните 6 групи функции: 1) консулски представителни функции; 2) консулски политически функции; 3) консулски административни функции; 4) консулски нотариални функции; 5) консулски функции в областта на търговията и транспорта и 6) правноконсултативни и арбитражни функции".
Интерес представлява също и мнението, че консулските функции могат условно да се разделят на две категории. По-точно към първата категория да се причислят онези функции, които са "близки по своите задачи и цели с функциите на дипломатическите представителства".Към втората категория се отнасят т. нар. "чисто" консулски функции. В този случай се има предвид: "отчета на гражданите на своята страна, постоянно живеещи или временно намиращи се в страната на пребиваването и поддържането с тях на контакти в необходимите случаи; издаване и продължаване на визи на свои и чужди граждани; регистрация на актове по гражданското състояние (на гражданите на своята страна); ..." и т. н.

Вътрешно (национално) законодателство.
Функциите на консулското представителство, респективно на неговия ръководител - консулът се определят от вътрешното (национално) законодателство както на представляваната, така и на приемащата държава. Като правило това се извършва чрез съответните нормативни актове, които имат различни наименования. Например в Съединените щати това е Консулския устав на САЩ от 1928 г, както и съответните негови редакции от 1941 и 1949 г.62; във Франция това са различните декрети, като тези от 19 август, 18 септември, 26
октомври, 9 ноември и 12 ноември - всички от 1946 г, а така също и декретът от 13 януари 1947 г. Когато става въпрос за функциите на консула, по смисъла на вътрешното законодателство, то трябва да се има предвид, че става въпрос не само за нормативната уредба на изпращащата държава, но и за тази на приемащата страна, т. е. на държавата, на чиято територия ще се изпълняват тези функции.

Международноправни актове.
Международноправните актове, определящи консулските функции биват многостранни или двустранни. Основните многостранни международноправни актове са два: Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г. и Хаванската конвенция за консулските чиновници от 20 февруари 1928 г. (последната с регионално значение). Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г е подписана от редица държави, включително и България.
Според чл. 5 от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. консулските функции са:
а) защитни, т. е. подобно на дипломатическото представителство (чл. 3, б. "Ь" от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.) една от основните консулски функция е да се защитават правата, свободите и като цяло интересите на държавата, както и на юридическите и физическите лица на представляваната страна.
б) приятелски - това означава съдействие за развитието на различните взаимоотношения между съответните страни на базата на взаимната изгода и общ интерес. В случая става дума за сътрудничеството в икономическата, търговската, научната, културната и други области (би следвало да се разбира и в политическата сфера);
в) информативна - събиране и предаване на изпращащата държава на всестранна търговска, икономическа, културна, научна и пр. информация за условията и събитията в страната на пребиваването;
г) паспортно-разрешителна. Една от безспорните функции на консулите представителства е издаването, продължаването и изменението на паспортите на гражданите на представляваната държава, както и издаването на разрешения (визи) за влизане, транзитно преминаване или излизане от територията на представляваната държава;
д) помощна - тя се свежда до оказването на помощ и необходимото съдействие на физическите и юридическите лица на представляваната държава, когато те се намират на територията на страната на пребиваването.
е) нотариални и регистрационни функции. В случая става дума за извършването на нотариални заверки и регистрации по въпросите за гражданското състояние на лицата (граждани на представляваната държава), както и някои административни правомощия във връзка с едни или други интереси на физическите и юридическите лица, граждани на представляваната държава.
ж) защита интересите на гражданите на представляваната страна, когато се намират на територията на приемащата страна (естествено съобразно с нейните закони и разпоредби);
з) защита на недееспособни лица - в случая става въпрос за непълнолетни или други граждани на представляваната държава, които не се ползват с пълна дееспособност и се нуждаят от осигуряването на съответното настойничество или попечителство;
и) представителна функция - при спазване на изискванията на страната на пребиваването консулът може да представлява (или да организира представителството) на своите граждани в страната на пребиваването, когато това е необходимо;
й) пълномощническа - става въпрос за "предаване на съдебни и несъдебни документи или изпълнение на съдебни поръчки" или поръчки за вземане на показания за съдилищата на представляваната държава в съответствие с действащите международни спогодби, или при отсъствие на подобни спогодби, по който и да е друг ред, който не противоречи на законите и разпоредбите на държавата на пребиваването
к) контролни и помощни правомощия по отношение на морските и въздухоплавателни съдове на представляваната държава, както и на членовете на техните екипажи, намиращи се на територията на страната на пребиваването (буква "к" и буква "I" на чл. 5 от Конвенцията);
л) други функции. Консулското представителство, респективно неговият ръководител могат да изпълняват и други функции, които им се възлагат от представляваната държава при условие, че те не са в противоречие с принципите и нормите на съвременното международно право, както и с установения в приемащата държава правен и обществен ред.
Във връзка с разглеждания чл. 5, сочещ основните консулски функции според Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г, трябва да се добави, че в него изрично не се говори за изпълнението на политическа функция от страна на консулското представителство. Тя обаче съществува, т. е. може да се приеме, че в крайна сметка основната консулска функция е развитието на приятелските отношения между държавите, а това безспорно има политически
характер и значение.
В регионалната Хаванска конвенция от 20 февруари 1928 г., която намира приложение само между страните от Латинска Америка, когато става въпрос за консулските функции, в нейния чл. 10 се съдържа само едно общо, но много важно принципно положение: "Консулите изпълняват тези функции, които им възлагат техните държави без да накърняват законодателството на страните, в които те ги изпълняват".
Консулските функции се уреждат и посредством двустранни спогодби между заинтересованите страни, като при това трябва да се има предвид, че"... на консулството се налага да има работа не само с к:онсулските конвенции, но и с договорите за правна помощ,, със споразумения за социално осигуряване, за въздушни, морски и други съобщения и т. н.".
Като пример в това отношение по-подробно ще се посочат консулските функции, предвидени в Консулската конвенция между Република България и Република Турция от 1973 г. Така, според чл. 24, т. 1 на цитираната Конвенция, преди всичко е възприет принципът, че консулските функции ще се изпълняват "съгласно законодателството в приемащата страна".
Също така, подобно на буква "а" и буква "б" на чл. 5 от Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г, в българо-турската консулска конвенция са предвидени функции по защита на интересите на представляваната държава и на нейните физически и юридически лица, а също така и функцията за подпомагане развитието на "търговските, икономическите, културните и научните връзки между изпращащата и приемащата страна... за развитието на приятелските отношения между тези страни" (чл. 25, т. 2). В чл. 26 от разглежданата двустранна консулска конвенция се сочи правото на връзка между консула и гражданите на неговата държава, а така също и правото на консула да бъде съветник и помощник на гражданите на представляваната страна. В същата конвенция намира своето потвърждение и консулската функция за установяването на контакт с гражданин на изпращаната страна, ако той бъде арестуван, задържан или изтърпява наказанието лишаване от свобода. С чл. 28 в същата Конвенция са посочени редица консулски правомощия във връзка с въпросите, касаещи гражданството на лицата, регистрационни и други действия по гражданското състояние, паспортни и други административни права по отношение на гражданите и организациите на представляваната държава. Специален текст сочи функцията на консула "да съставя, заверява и
легализира всички видове документи" при спазване на законодателството на приемащата държава (чл. 29). Посочени са също така и консулските правомощия при смърт и откриване на наследство на граждани на представляваната страна на територията на приеманата държава (чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 34 и чл. 35). С чл. 36 са предвидени консулските функции относно попечителство и опека на "непълнолетни или недееспособни граждани на изпращащата държава". Във връзка с изброяване на консулските функции в тази двустранна консулска конвенция трябва да се добави също така, че консулът има правомощия и по въпросите, свързани с оказване на помощ и съдействие на плавателните съдове на представляваната държава, както и на членовете на техните екипажи, намиращи се в териториалните и вътрешни
води на държавата на пребиваването (чл. 38). Във функциите на консула се включват и неговите задължения за всестранна помощ и съдействие при аварии, произшествия или бедствия на кораба на представляваната държава, както и на членовете на неговия екипаж или на пътниците и стоките, които се превозват с него. Също така определени правомощия са предвидени за консула и когато става въпрос за стоки и предмети на изпращащата страна, но намиращи се на борда на кораб на трета държава, на брега или на друго място, когато е необходимо да се вземат мерки за тяхното "запазване или управление" (чл. 41).
Аналогични или подобни разпоредби се съдържат в двустранните консулски конвенции и на други страни по въпросите относно консулските функции.