23. Консулско представителство. Възникване, понятие. Консули.

Консулско представителство.
Консулският институт е призван да развива мирните отношения и сътрудничеството между отделните страни и народи. Между дипломатическите и консулските отношения съществува тясна връзка, но не и идентичност. Връзката се изразява в това, че установяването на дипломатически отношения между две страни, според съвременното международно право и практика, означава и създаването на консулски отношения при условие, че няма някаква друга уговорка.
Когато между две държави няма установени официални дипломатически отношения, то това не означава, че не е възможно съществуването на консулски отношения между същите страни. В крайна сметка това е въпрос на взаимно съгласие между заинтересуваните държави. Например между България и Република Сан-Марино със специална спогодба има установени консулски отношения без дипломатически отношения. В подобни случаи на консулските представителства се възлагат и редица политически функции, които са характерни за дипломатическото представителство - възможност, която изрично е предвидена в чл. 17 на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. Връзката между дипломатическите и консулските отношения се изразява и в това, че както е посочено в чл. 3, т. 2 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г: "Никоя разпоредба на настоящата Конвенция не трябва да се тълкува като възпрепятстваща изпълнението на консулски функции от дипломатическото представителство".
Същевременно при разглеждане на общото между консулските и постоянните дипломатически представителства трябва да се посочи, че консулският институт има и свое самостоятелно място и значение. В този смисъл трябва да се има предвид не само възможността от установяването на консулски отношения между две държави без наличието на дипломатически отношения, но и от безспорното положение в съвременното международно право, че прекъсването на дипломатическите връзки не води автоматически и до преустановяването на съществуващите консулски отношения.
За осъществяването на консулските отношения във всяка държава е изграден съответния консулски апарат. Като правило в съвременните държави той се състои от две части:
а) От централен консулски апарат, който се намира на територията на съответната страна и обикновено е структурно звено в системата на Министерството на външните работи. Така е в повечето държави. Например в Република България има дирекция "Консулски отношения" към Министерството на външните работи. Веднага обаче трябва да се доуточни, че централният консулски апарат може в структурно отношение да бъде и към някакъв друг държавен орган, а не непременно към съответното Министерство на външните работи.
б) Задграничен консулски апарат. Това са консулските учреждения на дадена държава в чужбина. Тези задгранични държавни органи за консулски отношения биват два вида: консулски отдели (възможно е и друго наименование като сектор, секция, служба и пр.), които са към постоянните дипломатически представителства, т. е. представляват тяхно структурно звено, занимаващо се с консулски въпроси, и вторият вид, това са отделните самостоятелни консулски представителства.
Консулските представителства, често за краткост се наричат само консулство, а в някои международни или вътрешнодържавни актове те носят наименованието консулско учреждение.
В редица случаи консулствата съществуват отделно и паралелно с постоянното дипломатическо представителство на представляваната държава. Характерното за консулското представителство в сравнение с дипломатическото е, че първото не представлява своята страна по всички взаимоотношения между съответните страни. Особено това се отнася до отношенията в политическата област. Консулското представителство и неговата дейност са по-ограничени. Те нямат тази всеобхватност и комплексност, която имат постоянните дипломатически представителства.
Консулските функции се разпростират само в областта на специфични интереси на държавата, т. е. те не представляват своята страна в пълен обем, а само по определен кръг въпроси.
В крайна сметка при изясняване същността на консулското представителство трябва да се обърне внимание, че това е такъв постоянен държавен орган в чужбина, който представлява държавата не толкова по въпроси на своята страна като цяло, а само по такива, които се отнасят до едни или други нейни интереси или въпроси, касаещи отделни юридически или физически лица на представляваната държава. В този смисъл може да се приеме определението, че консулските представителства "това са специфични органи на една държава, намиращи се на територията на друга държава със съгласието на последната, чиято цел е защита на икономическите и други интереси на назначилата ги страна, на нейните юридически лица и граждани".
Въпреки, че все повече се засилва тенденцията консулските отношения между държавите да се осъществят чрез техните дипломатически представителства, продължават да съществуват и отделните самостоятелни консулства. Консулски представителства има също така там, където изпращащата държава има специфични интереси, като например в големи пристанища, крупни индустриално-промишлени или други центрове на приемащата държава. В тези случаи трябва да се има предвид, че обемът на работата, многобройните и важни въпроси за съответните физически и юридически лица и пр. не само оправдават, но и налагат съществуването на самостоятелни консулски представителства.

Консул.
Консулът – това е длъжностно лице, назначено от една държава, постоянно да пребивава на територията на друга страна с нейно съгласие, за да изпълнява възложените му консулски функции. Интерес представляват и други мнения за понятието консул. Така например, в някои от тях се разкриват и част (като цели и задачи) от консулските функции. Като такива могат да бъдат посочени следните определения: "Консулът – това е официално длъжностно лице, намиращо се на дипломатическа служба на държавата, постоянно пребиваващо в известен пункт на друга държава с нейно съгласие, който представлява своята държава и действа с цел за развитие отношенията на мир, мирно съществуване, защита на интересите на своята страна в определен район, на нейните организации и граждани". Интерес представлява и мнението, че "Консулите са назначени от изпращащата държава и допуснати от държавата на пребиваването органи на първата държава за изпълнение на някои служебни функции, както и за охрана правата на гражданите на изпращаща държава в държавата на пребиваването".
Има и такива становища, че "Консулът е не толкова орган за външни отношения в собствения смисъл на думата, колкото орган на държавната дейност (административна и юрисдикционна), осъществявана на територията на друга държава, специално в интерес на гражданите на държавата, която го е назначила да пребивава в мястото на неговата резиденция". Веднага обаче авторът на посоченото определение подчертава, че тази дейност има международноправен характер и е обусловена от постигнатото съгласие между заинтересованите държави.
Във всички посочени определения за понятието консул се приема, че консулът е длъжностно лице на представляваната държава, което се намира на територията на друга държава за осъществяване на възложените му консулски функции.
Когато става въпрос за правния статут на консула, като ръководител на консулското представителство, а не като член на персонала на постоянното дипломатическо представителство, трябва да се има предвид, че "Консулите по принцип се различават от дипломатическите агенти по своите функции и правен статут. Макар че те са за конкретните цели на изпращащата държава, то те не се ползват с този имунитет по отношение на законите и съдебната юрисдикция на държавата на пребиваването, която е предоставена на дипломатическите агенти". В същия смисъл е и мнението на по-голямата част от международноправната доктрина, а именно, че консулът няма правното положение на дипломатическия агент. В действителност, обаче в нашето съвремие все по-често консулските и дипломатически функции по редица въпроси са еднакви, което намира потвърждение и в практиката на държавите. Като естествена последица от това може да се каже, че настъпва и известно изравняване в предоставените преимущества, привилегии и имунитети както на консулските и дипломатическите представителства, така и на членовете на техния персонал.
Въпреки сходството по някои въпроси в дейността на консула и на дипломата може да се счита за правилно че консулът не влиза в състава на дипломатическия корпус и без особени правомощия не може да осъществява политически отношения с чужди представителства, нито да сключва международни договори.
Във всички случаи обаче, когато става въпрос за правния статут на консула, трябва да се има предвид, че той се определя от международноправните договори (многостранни и двустранни), вътрешното право на държавите и само в някои случаи от международния обичай.