23. Представителство

То е правен институт, при който правните действия на един правен обект пораждат правни последици за друг субект от чието име са извършени тези действия. Правната връзка м/у представител и представляван може да възн. по силата на з-на (необх. представителство), или по силата на упълномощителна сделка (договорно представителство). Необх. законно представителство възниква, когато един субект не е в състояние сам да реализира своята правоспособност. Такова е настойничеството. Доброволното договорно представителство възн. по силата на упълномощителна сделка (например договор за поръчка) ч/з която двете страни уреждат взаимоотношенията помежду си. След осъщ. на правните действия, договорното представителство е изпълнило предназначението си и се прекратява. Прекратяването на законовото представителство става, когато отпаднат обективните предпоставки за това (навършване на възраст, смърт на една от страните и др.).