22. Припознаване.

Припознаването е едностранно формално изявление на едно лице, че определено дете произхожда от него. Особености: това е способ за установяване на произхода без намесата на съда; неконтролируемо по същество волеизявление; припознаващият не е длъжен да доказва родителското си качество; едностранен личен акт; формален и неотменим акт. За разлика от разглежданите способи, с които се установява само майчинството или само бащинството, припознаването е способ за установяване на произхода и от двамата родители. Това е ЮФ, акт с декларативно действие. Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето. Държавният орган, приемащ декларацията, няма нито право, нито задължение да проверява нейната вярност. Припознаването е строго личен акт на родителя. То се основава на дълбоко субективни оценки и мотиви. Затова то не може да бъде извършено чрез представител. Дори и пълно запретеният припознава лично. Припознаването е неотменим акт. Веднъж направено, то не може да се оттегля, тъй като създава титул за произход. СК допуска само унищожаване на припознаването поради порок на волята. Автор на припознаването може да бъде всеки родител - както бащата, така и майката. Всеки дееспособен родител може да припознае своето дете, гласи СК. Няма значение дали произходът на другия родител е установен или не е установен. Припознаващият трябва да е дееспособен. Адресат на припознаването може да бъде само дете с неустановен произход - и от двамата родители или от бащата, ако припознава мъж или от майката, ако припознава жена. Детето може да бъде или извънбрачно, или брачно. Детето трябва да е родено и живо, но тук има изключение - могат да бъдат припознавани и заченати, както и починали деца, които са оставили низходящи наследници. Така гласи СК. Припознаване на заченато дете може да прави само бащата. Припознаване на несобствено дете. Поначало се припознава дете, което припозналият счита за свое и което наистина произхожда от него. Но може да бъде припознато и дете, което припозналият счита за свое, но в действителност не произхожда от него. Припознаването е валидно. Щом не бъде оспорено или унищожено по надлежния ред, то ще съставлява на общо основание титул за произход. Мотивите могат да бъдат различни: състрадание към детето, желание за придобиване на потомство и т.н. Оспорване може да извърши всяко заинтересовано лице и преди всичко другият родител на детето. Процедурата е различна в зависимост от това дали детето е пълнолетно или не. Ако детето е пълнолетно, длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен и на детето. Ако в тримесечен срок от съобщението тези лица не оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние, припознаването се вписва в акта за раждане. Ако тези лица не оспорят припознаването в тримесечния срок от уведомяването, значи те мълчаливо се съгласяват с него. Тогава в акта за раждането се вписва припознаването и край. Но ако тези лица оспорят припознаването, тогава в акта за раждане не се вписва нищо. Припозналият трябва да предяви иск, за да установи своето бащинство или майчинство. Ако този иск бъде уважен, припознаването се утвърждава с влязло в сила решение, въз основа на което длъжностното лице по гражданското състояние трябва да направи надлежно вписване в акта за раждане. Но ако припозналият не предяви такъв иск или пък съдът не го уважи, припознаването се счита за нестанало. Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до изтичане на три години от навършване на пълнолетието или от узнаването на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. Ако искът бъде уважен припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане. Според СК припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което има интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването. Третото лице трябва да докаже, че припозналият не е родител на детето. Ако направи това припознаването ще бъде заличено с обратна сила. СК дава възможност и на самия припознал да иска унищожаване на собственото си волеизявление, поради порок на волята (грешка, измама, заплаха, недееспособност) в едногодишен срок. Ако припознаването бъде унищожено с надлежно съдебно решение, ще се счита, че припозналият никога не е бил родител. Припознаването следва да бъде заличено със съответна бележка в акта за раждане.