22. Делегации на международните срещи и конференции. Обща характеристика. Привилегии и имунитети.

Обща характеристика
Делегациите на международни срещи и конференции могат да имат различно правно положение в зависимост от техния характер и правомощия. В този смисъл като представителни органи те могат да представляват държава или международна организация. В зависимост от предоставените им права могат да бъдат делегации с решаващ глас и такива, които имат статут на наблюдатели или информатори с правото на съвещателен глас.
Основното, определящото за правното положение на делегациите на изпращащата държава е общата воля между нея и съответните други страни, участници в международната конференция и страната, на чиято територия тя ще се провежда.
По принцип членовете на една делегация се определят от изпращащата страна. Същевременно обаче трябва да се има предвид и постановката на чл. 46 на Виенската конвенция за представителството на държавите в техните отношения е международните организации от универсален характер, а именно, че: „Числеността на персонала на делегацията
не трябва да надхвърля пределите, явяващи се разумни и нормални с оглед функциите на органа или целите на конференцията, а също така с оглед нуждите на дадената делегация и обстоятелствата и условията, съществуващи в приемащата държава.
В международната практика, а също така и нормативно с някои международноправни актове (вж. чл. 47 на Конвенцията от 1975 г.) е прието да се правят предварителни уведомявания от изпращащата държава по някои въпроси относно нейната делегация.
Делегацията, която представлява изпращащата държава, получава своите правомощия от държавния глава, правителствения ръководител, министъра на външните работи или от съответния компетентен държавен орган, имащ правото да изпрати своя делегация на дадена международна конференция.
Една делегация може да включва в своя състав освен ръководител и други делегати, но още дипломатически, административно-технически и обслужващ персонал.
Когато става въпрос за ръководството на дадена делегация, трябва да се посочи, че нейният ръководител може да бъде и лице с твърде висок ранг в държавната йерархия. В този случай, ако например това е държавният глава (или член на колективен държавен орган, който конституционно е установен за колегиален държавен глава), то съответното лице или който и да е член на колективния държавен орган, ще се ползва в страната по пребиваване освен с предоставените му привилегии и имунитети като ръководител на делегация, но още и с целия привилегирован статут на държавен глава, който се признава от международното право.

Привилегии и имунитети.
Делегациите на международни конференции могат при съгласие между заинтересованите страни да се ползват с такива привилегии и имунитети, каквито се предоставят обикновено на постоянните и временни официални представителства на държавата в страната по пребиваване. Така като правило делегацията на дадена държава и всеки неин член се освобождават от различните фискални задължения за ползваните помещения, които са установени в приемащата държава. Това означава, че те не дължат никакви общи или местни данъци, такси и мита, освен тези, които са за конкретно извършена услуга.
С неприкосновеност се ползват архивите и документите на делегациите по всяко време и независимо от тяхното местонахождение. Тази неприкосновеност трябва да се гарантира от държавата по пребиваване. Също така приемащата държава трябва да предостави на съответната делегация необходимата й свобода за движение по територията на страната по пребиваване. Тази свобода обаче не маже да бъде абсолютна, т.е. това движение трябва да бъде съобразено с установените правила в съответната държава, включително и с такива нейни разпоредби, които забраняват достъпа в определени райони без специално разрешение.
Много важно за делегацията на дадена държава е възможността за ползване правото на свободна връзка със своята или други страни. Приемащата държава трябва да съдейства за осъществяването на необходимата връзка на дадена делегация с оглед на нейните официални функции.
Цялата официална кореспонденция на делегацията се ползва с неприкосновеност, т.е. става въпрос както за тази, която се изпраща, така и за тази, която се получава. Кореспонденцията трябва да има ясно видими външни знаци, удостоверяващи нейния официален характер.
Няма никаква пречка една делегация да ползва освен своите, но и други канали за връзка. Такива могат да бъдат например постоянните дипломатически или консулски представителства, постоянните представителства на държавата към международни организации, специалните мисии, както и делегации на представляваната страна, участващи в други международни конференции, провеждани в страната по пребиваване или в други държави.
По принцип неприкосновеността на служебната поща на делегацията означава, че тя не може да бъде задържана или проверявана от органите на чуждата държава, на чиято територия се намира (или през която преминава) под никаква форма и на никакво основание. Веднага обаче трябва да се добави, че пакетите, предназначени за делегацията трябва да съдържат само неща, които са за официално ползване.

Лични привилегии и имунитети.
Ръководителят на делегацията, както и останалите нейни членове, а също така и всички членове на нейния дипломатически персонал се ползват с лична неприкосновеност. Това означава, че спрямо тях е недопустимо всякакво физическо посегателство под каквато и да е форма и на каквото и да е основание.
Освен личността, с неприкосновеност се ползват също така и личните жилищни помещения на ръководителя, на членовете на делегацията, както и на другите нейни членове, които се ползват с дипломатически привилегии и имунитет. Тази неприкосновеност се отнася и до личното имущество, документите и кореспонденцията на посочените лица, когато се намират на територията на приемащата страна.
Във връзка с личните привилегии и имунитети, ползвани от лицата, включени в състава на една делегация, особено внимание трябва да се обърне на техния съдебен имунитет, който имат спрямо юрисдикцията на държавата по местопребиваване.
Чл. 60, т. 1 от Виенската конвенция за представителството на държавите в техните отношения с международните организации от универсален характер от 1975 г.: „Ръководителят на делегацията, другите делегати и членовете на дипломатическия персонал на делегацията се ползват с имунитет по отношение наказателната юрисдикция на приемащата държава, а също така с имунитет по отношение на нейните гражданска и административна юрисдикция относно всички действия, извършени от тях при изпълнение на техните официални функции." От цитирания текст става ясно, че предоставения съдебен имунитет не е така пълен, тъй като се отнася само до такива действия, които са свързани с. „техните официални функции".
Като изключение само за гражданската и административната юрисдикция на държавата по пребиваване има посочени три случая, когато държавата по пребиваване може да потърси съдебна отговорност на съответните лица. Това са известните случаи, посочени и във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. по отношение на членовете на дипломатическия персонал, касаещо тяхното частно недвижимо имущество или наследство, открито в страната по пребиваване, както и частна професионална или търговска дейност, извършвана в държавата по пребиваване (ако се извършва за лична изгода от съответното лице). Още едно изключение, при което на дадените лица може да бъде потърсена гражданска и административна отговорност от съдебните органи на приемащата държава — става въпрос за такива действия, които не са свързани с изпълнението на техните „официални функции".
Когато се разглежда въпросът за съдебния имунитет, може да се счита за общоприет принципът, че отказът от граждански или административен имунитет не означава и отказ от изпълнение на съответното съдебно решение.
По принцип социалното законодателство в приемащата страна не се прилага спрямо ръководителя на делегацията, другите делегати и членовете на дипломатическия персонал. Същото се отнася и за частните домашни работници, които работят при посочените лица. Това обаче е възможно само при условие, че тези лица не са граждани на приемащата държава, постоянно пребиваващи в нея или ако по отношение на тях се прилага системата за социални осигуровки, която действа в изпращащата (или някоя трета) държава.
Подобно на членовете на дипломатическия персонал на постоянните дипломатически представителства, както и на дипломатическия персонал на другите официални задгранични органи на държавата, така също ръководителят на делегация, другите делегати и членовете на дипломатическия персонал на делегацията, като правило се освобождават от различните данъци, такси и мита, които са установени в държавата по пребиваване. Изключение има само по отношение на косвените данъци, които са включени в стойността на стоките и услугите; облагания, които се дължат за частно недвижимо имущество; при наследяване и при реализиране частен доход в страната по пребиваване; а също така и за различните регистрационни, съдебни, ипотечни, регистрови и гербови такси. Това положение обаче може да бъде уредено и по друг начин, съобразно с волята на изпращащата и приемащата държава.
Ръководителят на делегация, другите делегати, както и членовете на дипломатическия персонал се освобождават в приемащата държава от всички нейни повинности, включително и от такива, които имат военен характер.
Като правило е общоприето, че личният багаж на ръководителя на делегация,, на другите делегати и на членовете на дипломатическия персонал се освобождава от митнически прегледи и такси, освен дължимите за склад, при превод и за други подобни услуги.
Членовете на семейството на лицата, които ползват съответните привилегии и имунитети имат същия правен статут, какъвто е предоставен на съответния сътрудник на делегацията. Това обаче е възможно само, ако членът на семейството не е гражданин на приемащата държава или постоянно пребиваващ в нея.
Ако ръководителят на делегация, друг делегат или член на дипломатическия персонал като изключение имат гражданството на приемащата държава или пък са лица, които постоянно пребивават в нея, то тогава те ще се ползват с неприкосновеност на личността и съдебен имунитет само по въпроси, които са свързани с тяхната официална дейност.
Една страна може да участвува в дадена конференция и като наблюдател. Делегацията на наблюдател, участваща в съответната международна конференция се ползва със същите привилегии и имунитети, които се предоставят и на Делегацията, участваща като редовен член. Това принципно положение е намерило своето потвърждение във Виенската конвенция за представителството на държавите в техните отношения с международните организации от универсален характер.
Според международната практика, ако някое лице, ползващо привилегии и имунитети, сериозно наруши установения правен и обществен ред в страната по пребиваване, то изпращащата държава, ако не се откаже от неговия имунитет, трябва да го отзове и да прекрати неговите официални функции в своята делегация.
Тъй като всяка държава е суверенна нищо не може да попречи на приемащата страна да вземе мерки, каквито тя счита за необходими във връзка със защита на своята държавна сигурност и други национални интереси. Поради това тя може да поиска от изпращащата държава да отзове всеки член от персонала на своята делегация, намираща се на територията на съответната страна. Държавата по пребиваване може също така едностранно, без да дава каквито и да е обяснения, да обяви ръководителя на делегация, друг делегат или член на дипломатическия персонал за persona non grata.
Когато ръководител на делегация, друг делегат или член на дипломатическия персонал (същото се отнася и до делегация на страна-наблюдател) преминават през територията на трета държава, то тя е длъжна (при предварително уведомяване) да му гарантира безпрепятствено и бързо придвижване през своята територия.
Третата държава също така не трябва да възпрепятства транзитното преминаване през нейната територия на членовете на "административно-техническия или обслужващия персонал на делегации, както и на членовете на техните семейства.
Когато става въпрос за делегациите трябва да се обърне внимание, че този въпрос не е свързан със съществуването или прекъсването на дипломатически или консулски отношения между съответните страни.