22. Правни сделки

Под правна сделка разбираме правомерни правни действия, централен елемент на които е волеизявлението на едно или няколко лица, насочено към пораждане на определени правни действия. Сделката е юридически факт, който има за съществена съставна част волеизявление на едно или повече лица и поражда гражданско правно действие, определено поначало от съдържанието на волеизявлението. Основното разграничаване на правните сделки е разделянето на едностранни и двустранни. Като едностранни можем да окачествим всички сделки, на които основният елемент от фактическия състав е само едно волеизявление, насочено към пораждане, изменение или прекратяване на права и задължения. ПС биват 2 групи: едностранни правни сделки които не се нуждаят от приемане и ЕПС които изискват приемане. Към първата група ще отнесем завещанието, приемането на наследство, отказа от наследство и др. Към 2 група- упълномощаването, оттеглянето на пълномощно, разваляне на договор поради неизпълнение и др. Втората голяма група са двустранни правни сделки. Те са известни под името договори. Договорът е съглашение м/у 2 или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка м/у тях. От своя страна договорите също се делят на едностранни и двустранни. Дарението е едностранен договор. Продажбата, наемът, застраховането са двустранни договори. От друга страна договорите се делят на възмездни и безвъзмезни. Правните сделки се делят още на консенсуални и реални. Консенсуални са сделките, чиито правни последици настъпват по силата на постигнатото съгласие (продажба, наем). Реални са сделките, при които освен съгласието трябва да се извърши и реално действие по предаване на определена вещ (заем, залог).