21. Привилегии и имунитети на специалните мисии и техния персонал.

Привилегии и имунитети на специалните мисии.
Когато става въпрос за специалните мисии, трябва да се посочи, че ако те се оглавяват от високопоставени лица, то на тях им се предоставя по-особен статут в сравнение с обикновените ръководители на специални мисии. Така, ако начело на мисията е държавният глава на изпращащата държава, то той ще се ползва с всички почести, привилегии и имунитети, които според международното право се дължат на такова лице при официални посещения (чл. 21, т. 1 от Конвенцията). Аналогично е положението, когато ръководител на специалната мисия е министър-председателят, министърът на външните работи или друго високопоставено лице (например министър или ръководител на ведомство със същия ранг). Всички лица ще се ползват освен с привилегиите и имунитетите, които им се предоставят според Конвенцията от 1969 г., но така също и с оня привилегирован статут, които им се дължи според правилата на международната вежливост и на международното право (чл. 21, т. 2 от Конвенцията).

Неприкосновеност на помещенията.
Приемащата държава има задължението да подпомогне специалната мисия при намиране и използване на подходящи помещения, както за самата мисия, така и за нейните сътрудници. Нещо повече, след като тези помещения бъдат предоставени на специалната мисия или на нейните сътрудници, те се освобождават „от всички държавни, районни и общински данъци, такси и мита... с изключение на тези за конкретни видове услуги”.
Според член 1 на Конвенцията за специалните мисии от 1969 г. „Помещенията на специалната мисия, които са установени в съгласие с тази конвенция, са неприкосновени. Властите на приемащата държава могат да влизат в тези помещения само със съгласието на шефа на специалната мисия или, когато това е уместно, със съгласието на шефа на постоянното дипломатическо представителство на изпращащата държава, акредитирано в приемащата държава.

Неприкосновеност на архивите и документите.
Подобно на постоянните дипломатически представителства (вж. чл. 24 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.) в практиката на държавите по въпроса за специалните мисии е възприет принципът за неприкосновеността на техните архиви и документи. В този смисъл е и чл. 26 от Конвенцията за специалните мисии: „Архивите и документите на специалната мисия са неприкосновени във всяко време, независимо от местонахождението им. Когато е необходимо, те трябва да имат външни отличителни белези."

Свобода на връзки.
Специалните мисии имат гарантирани същите права, които са предоставени и на постоянните дипломатически представителства по отношение осъществяването на съответните връзки. В този смисъл специалната мисия има гарантираното право от приемащата държава за пълна свобода на своите връзки за официални цели. To задължава приемащата страна не само да разрешава, но да покровителства свободата на връзка между специалната мисия и изпращащата държава, а така също с дипломатическите и консулските представителства, с други специални мисии, както и с отделните части на специалната мисия. За тази цел могат да се използват всякакви подходящи средства като кодирани и шифровани съобщения, включително и специални куриери. Веднага обаче трябва да се добави, че специалната мисия може да използва радиопредавател само със съгласието на държавата по пребиваване — положение подобно на това н постоянните дипломатически представителства.
Цялата официална кореспонденция на специалната мисия е неприкосновена. В случая става въпрос за онази кореспонденция, която се изпраща от и до мисията във връзка с нейните официални функции.
Няма пречки специалната мисия да използва средствата за връзка на постоянното дипломатическо представителство на изпращащата държава, акредитирано в същата страна по пребиваване. Като допълнение трябва да се подчертае, че пратките (вализа) на специалната мисия не могат да бъдат задържани, отваряни или проверявани от органите на чужда държава по никакъв начин и на никакво основание. В тази връзка обаче трябва да се уточни, че различните пакети мисията трябва да имат ясно видими външни знаци „посочващи техния характер".
Специалната мисия може да ползва свой куриер. Той трябва да има официален документ (куриерски лист), с който се гарантира лична неприкосновеност и се сочи броят на съответните пратки, които придружава. Куриерът не може да бъде арестуван и задържан под никаква форма и на никакво основание.
Освен постоянните куриери за нуждите на специалната мисия могат да се използват и така наречените куриери ad hoc. Това са лица, които се назначават еднократно за изпълнението на официална куриерска задача. Докато продължава тяхната куриерска мисия, те се ползват със статута на постоянни куриери и имат същите привилегии и имунитети. След окончателното изпълнение на поставената куриерска задача мисията на куриера ad hoc се прекратява както и всички предоставени му привилегии и имунитети. Капитанът на кораба или командирът на самолета не се считат за куриери ad hoc, въпреки че получават официален документ, в който е посочена опаковката и броят на пренасяните пакети.

Лични привилегии и имунитети.
Личните привилегии и имунитети, които се ползват от сътрудниците на специалните мисии, са подобни на тези, които са предоставени на съответните членове от персонала на постоянните дипломатически представителства по смисъла на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.

Лична неприкосновеност.
Представителите на изпращащата държава и другите членове на дипломатическия персонал
на специалната мисия се ползват с неприкосновеност на личността. Това означава, че те не могат да бъдат арестувани или задържани под каквато и да е форма и на каквото и да е основание.

Неприкосновеност на личната резиденция.
В случая става въпрос за личните жилища на сътрудниците на специалната мисия. Тези, които се ползват от официалните представители на специалната мисия, както и от членовете на нейния дипломатически персонал имат същата неприкосновеност, както и служебните помещения на съответната специална мисия. Това се отнася както за помещенията, които постоянно се ползват от посочените лица, така и за тези, които са били наети за по-кратък срок от време, като стая (апартамент) на хотел, в мотел и пр., и се считат за тяхна временна лична резиденция.

Неприкосновеност на кореспонденцията.
Личната кореспонденция на представителите на изпращащата държава, както и на членовете на дипломатическия персонал на специалната мисия се ползва с неприкосновеност. Това означава, че тя не може да бъде задържана, проверявана и изземвана. Изключение може да има само в случаите, когато става въпрос за вещни искове, отнасящи се до частно недвижимо имущество и наследяване, както и до такива, които са свързани с частно-професионална или търговска дейност в приемащата държава и не са свързани с официалното качество на съответното лице.

Съдебен имунитет.
Представителите на дадена страна, както и членовете на нейния дипломатически персонал в съответната специална мисия се ползват с имунитет по отношение юрисдикцията на приемащата държава. В това отношение съдебният имунитет спрямо наказателната отговорност в страната по пребиваване е пълен. Не така обаче стои въпросът, когато се касае за гражданскоправен или административноправен имунитет по отношение юрисдикцията на страната по пребиваване. В този случай представителите на изпращащата държава и членовете на дипломатическия персонал на специалната мисия ще се ползват с имунитет спрямо гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава, но с някои изключения.
Посочените четири изключения според Конвенцията за специалните мисии от 1969 г. са:
— за вещни искове, касаещи частно недвижимо имущество на съответното лице, намиращо се на територията на държавата, където официално пребивава;
— по отношение на искове, свързани с наследяване в качеството на частно лице от страна на сътрудник на специалната мисия;
— искове, свързани с професионална или търговска дейност, провеждана от посочените лица, но не във връзка с тяхната официална дейност в страната по пребиваване;
— при искове, свързани с причинени щети от превозно средство, когато то е използвано не по повод и във връзка с официалните функции на съответното лице. Този последен случай, свързан с гражданскоправна или административна отговорност спрямо лицето, ползващо се със съдебен имунитет в приемащата държава, е именно изключението, което допълнително имат сътрудниците на специалната мисия в сравнение със сътрудниците на постоянното дипломатическо представителство, акредитирани в съответната държава.
Представителите на специалната мисия, както и членовете на нейния дипломатически персонал не са длъжни да дават свидетелски показания пред съответните органи на приемащата държава.

Освобождаване от обществено осигуряване, данъци, митнически сборове и такси и лични повинности.
Конвенцията за специалните мисии от 1969 г. с чл. 32 урежда някои въпроси, касаещи общественото осигуряване в страната по пребиваване. В този случай е възприет принципът, че разпоредбите на приемащата държава по общественото осигуряване не се отнасят до представителите на специалната мисия, както и до членовете на дипломатическия й персонал по въпросите, свързани с тяхната официална дейност. Това се отнася и до частните домашни работници на посочените по-горе лица при условие, че те работят само при тях.
Ако приемащата държава е съгласна, посочените по-горе лица биха могли при желание да участвуват в системата на общественото осигуряване в страната по местопребиваване.
Представителите на държавите, както и членовете на дипломатическия персонал на специалните мисии, се освобождават от съответните данъци, мита и такси, които са установени в приемащата държава. Изключение в това отношение има само:
— за косвените данъци, които са включени в цената на стоките или услугите;
— когато става въпрос за таксите и данъците, които се дължат за частно недвижимо имущество, ако се притежава от сътрудниците на специалната мисия при условие, че се намира на територията на приемащата държава и не се ползва за нуждите на мисията;
— дължимите данъци и такси за конкретни видове услуги, извършени в страната по пребиваване;
— различните регистрационни, съдебни и гербови такси, които се дължат от лицата, намиращи се в договорни отношения с изпращащата държава или със сътрудник на специалната мисия.
Сътрудниците на специалните мисии, подобно на сътрудниците на постоянните дипломатически представителства, се ползват с редица права за освобождаване от митнически
сборове и такси. Така приемащата държава освобождава от митнически облагания „предметите, предназначени за лично ползване от представителите на изпращащата държава в специалната мисия и от членовете на дипломатическия персонал. Изключение в това отношение има само, когато става въпрос за заплащането на складови такси, както и на такива за превоз и пр., при които не се допуска освобождаване от дължимите такси.
По принцип личният багаж на представителите и членовете на дипломатическия персонал на специалната мисия се освобождава от митнически преглед в приемащата държава. Това право обаче не е абсолютно. Личният багаж на посочените лица може да бъде проверяван, ако органите на проверяващата държава имат „сериозни основания" (чл. 35, т. 2 от Конвенцията) да предполагат, че в него се съдържат предмети, които са забранени за внос или износ, или с които се нарушават установените карантинни правила.
Представителите на изпращащата държава, както и членовете на дипломатическия персонал на специалната мисия се освобождават в приемащата държава от всякакви лични и други повинности, както от обществен, така и от военен характер. Това право не може да бъде нарушавано или заобикаляно при никакви обстоятелства и на каквито и да е основания.
Личните привилегии и имунитети на членовете на административно-техническия персонал на специалната мисия са същите, както тези, които са предоставени на членовете на административно-техническия персонал на дипломатическото представителство, т. е. те са подобни на привилегиите и имунитетите, които се ползват от членовете на дипломатическия персонал. Изключение има само когато става въпрос за гражданския и административноправния имунитет спрямо юрисдикцията на приемащата държава. По-точно, имат се предвид случаите, когато става въпрос за деяния, които не са свързани с тяхната официална служебна дейност.
Съгласно чл. 37 от Конвенцията за специалните мисия от 1969 г.: „Членовете на обслужващия персонал на специалната мисия се ползват с имунитет от юрисдикцията на приемащата държава за действията, извършени от тях при изпълнение на служебните им задължения и се освобождават от данъци и такси за трудовото възнаграждение, получавано от тях за работата им, като се ползват и от освобождаването от социално осигуряване, посочено в член 32."
Членовете на семействата на сътрудниците на специалната мисия се ползват със същия статут, който имат титулярите-сътрудници на специалната мисия.
Ако представителите на изпращащата държава или членовете на дипломатическия персонал на специалната мисия са граждани на държавата по пребиваване или лица, постоянно живеещи в нея, то те ще се ползват от привилегии и имунитети само за такива действия, които са свързани с техните официални функции. Още по-стеснен е кръгът на признатите привилегии и имунитети по отношение на останалите сътрудници на специалната мисия, когато те са граждани на държавата по пребиваване или пък постоянно живеещи в нея. Посочените лица ще се ползват от привилегии и имунитети само в тези случаи и в такава степен, в каквато се счита, че е уместно от държавата, на чиято територия се намират.

Привилегии и имунитети в трета държава.
По начало официалният представител на изпращащата държава или членът на дипломатическия персонал на нейната специална мисия, когато преминават или се намират на територията на трета държава, трябва да ползват такива привилегии и имунитети, каквито са им необходими за преминаване или пребиваване по повод и във връзка с мястото на назначение или за завръщане в държавата, която представляват. Подобен статут се предоставя от третата държава и по отношение на членовете на семейството на съответното чуждо официално лице, когато се намират на нейната територия.
Транзитно преминаващата официална кореспонденция, както и другите способи за официална връзка на специалната мисия се ползват в държавата, през чиято територия преминават, със същата неприкосновеност, която им се гарантира от приемащата държава. Посочените дотук лични привилегии и имунитети, които се предоставят на сътрудниците на специалната мисия (както и на членовете на техните семейства), когато се намират на територията на трета страна, не са безусловни. Като правило те се предоставят на съответните лица, само ако страната, през чиято територия преминават предварително, е била уведомена и е дала своето съгласие за гарантиране на съответния привилегирован статут.

Срок за ползване на личните привилегии и имунитети.
Въпросът за времетраенето на предоставените лични привилегии и имунитети на сътрудниците на специалната мисия е от особена важност. Като правило, което е потвърдено
с т. 1 на чл. 43 от Конвенцията за специалните мисии, за начало, от което започват да се ползват съответните лични привилегии и имунитети, се приема моментът, в който даденото лице встъпва на територията на приемащата държава или пък (ако лицето се намира вече на тази територия) от момента, в който се съобщи в министерството на външните работи (или на съответното ведомство) в страната по пребиваване, че съответното лице се назначава с официална мисия от изпращащата държава.
Привилегиите и имунитетите на сътрудниците на специалната мисия се прекратяват с приключване на техните официални функции. Обикновено се приема, че това е моментът, от който съответното лице напуска територията на приемащата държава или след изтичването на един „разумен срок", определен от държавата по пребиваване (чл. 43, т. 2 от Конвенцията за специалните мисии). В тази връзка трябва да се добави, че дори при въоръжен конфликт между изпращащата и приемаща държави, привилегиите и имунитетите, които се ползват от сътрудниците на специалната мисия, запазват своята сила докато не се напусне територията на страната по пребиваване.

Уважаване на законите на приемащата държава.
Всички лица от персонала на специалната мисия, без да накърняват предоставените им привилегии и имунитети са длъжни „да уважават законите и правилата на приемащата държава"'(чл. 47, т. 1 от Конвенцията за специалните мисии). Това означава също, че те нямат право да се намесват по въпроси, които се считат от вътрешна компетентност на държавата, на чиято територия се намират. В този смисъл злоупотребата с предоставените привилегии и имунитети може да се приеме; за злоупотреба с право и от органите на държавата по пребиваване да бъде поискано лицето-нарушител да напусне нейната територия.