20. Външнополитическо прогнозиране.

Всяко външнополитическо решение е свързано с прогнозиране. С него се занимават специализирани звена и служби на външнополитическия апарат, научни организации и институти. Предвиждането е крайният продукт от тяхната дейност и е начин да обслужват външнополитическия процес. Функция на всяко външнополитическо прогнозиране е да намалява риска при външнополитическото поведение. Към външнополитическо прогнозиране се прибягва главно за определяне на възможността да настъпи някакво събитие, да възникне определена ситуация, да се очертаят направленията и формите за развитието на някакъв процес и др. Широко се използват основните методи за теоретичните изследвания – анализ и синтез, дедукция и индукция.

Условия за подобряване на прогнозите:
подобряване и увеличаване на използваната информация (по отношение на фактите, закономерностите и тенденциите
повишаване изискванията за прецизност на логическата обработка
съкращаване периода на прогнозата
повишаване равнището на нейната неопределеност
въвеждане на приоритети за вероятност на вариантите
увеличаване дълбочинността на обработката на фактическия материал

Разработване на алтернативни варианти за решенията – броят им зависи от условията, знанията и професионализма на лицата, които ги разработват (обикновено политици и дипломати); обикновено се сравняват три варианта – два крайни и един компромисен; връзката между тях; ограничителни условия; вторична информация

Критерии за избора:
- запазване на националното единство
- запазване на сигурността
- съхраняване на националната роля
- създаване на прецедент
- запазване на репутацията
- запазване на международния стандарт

Стратегия и тактика на външната политика
Ясното им разграничаване е съществен момент от успешното и професионалното водене на външната политика. Стратегията очертава основните външнополитически цели, тяхното съгласуване и преоритетното им подреждане, определя главното направление на усилията за постигането им, както и най-подходящите начини и средства за това. Съобразно с нея се разработва външнополитически стратегически план, който съединява набелязаните инициативи и действия с предполагаемото поведение на партьорите и съперниците. Стратегическите външнополитически решения се разгръщат в три основни координационни оси: време, място и действия. Включват, както преки начини ( развитие на благоприятни контакти, създаване на подходяща обстановка, насочване на интересите на партьорите и съперниците и т.н.), така и непреки начини ( неутрализация на евентуалните съперници и техните съюзници, установяване на благоприятно съотношение на силите и влиянието чрез привличането на съюзници и т.н.).
Външнополитическата тактика е подчинена на стратегията и съчетава елементите на ежедневното практическо поведение, като довежда стратегическия план до равнището на конкретни, подредени по време действия.
Неблагоприятно за външната политика е възприемането на тактически цели за стратегически, както и обратното. Външнополитическия механизъм на развитите страни включва специализирани звена за стратегически анализи и планиране. В тази дейност активно се включват учени и научни институти.