20. Договор за форфейтинг – понятие и правен режим.

Форфейтингът също е нов договорен тип, създаден във връзка с международната търговия. Най-напред той е създаден в Германия и Швейцария и е широко разпространен преди всичко в европейските държави.
От стопанска гледна точка, форфейтингът е средство за обезпечаване на кредити при продажба на стоки /международна/ със значителна стойност. От правна гледна точка тук имаме договор между продавачът по международната продажба и банка, която се нарича форфетьор /като страна по договора/, по силата на който договор банката купува преди падежа, разбира се, издадена или издадени в полза на продавача менителници. Форфейтингът също като факторинга е средство за кредитиране. Страните по този договор са същите като страните при договор за факторинг. Между двата договора, обаче, има разлика, особено в случаите, когато говорим за непълен факторинг. При него банката-фактор не гарантира вземането на продавача срещу неплатежоспособност на купувача, а това означава че ако банката не събере вземането, защото купувачът е неплатежоспособен, тогава тя ще си поиска от продавача отпуснатия кредит и всички рискове по МП ще се поемат от продавача. За разлика от факторинга, при договора за форфейтинг банката-форфетьор винаги поема на практика тези рискове, след като купува менителницата, която е издадена в полза на продавача. Това е принципната разлика между двата договора.
У нас договорът за форфейтинг няма правна уредба, няма и практика във връзка със сключването на този договор, което не означава, че такъв договор не може да бъде сключван.
Принципът е: продавачът сключва договор с един чуждестранен купувач на неговите стоки, който обаче е готов да ги купи само ако получи търговски кредит. За да се гарантира, в този случай, продавачът ще получи една издадена в негова полза менителница за дължимия остатък от цената или пък ще издаде, а купувачът ще акцептира толкова броя менителници, колкото са дължимите суми по разсроченото плащане на остатъка от цената.
В практиката на, продавачът ще поиска от купувача менителниците да бъдат гарантирани от банка. Тази гаранция прави издадените менителници почти 100% сигурно платежно средство и в този случай продавачът трябва да намери банка, която да купи преди падежа или да сконтира издадените в полза на продавача менителници. Така че сконтирайки менителниците, банката всъщност ще отпусне кредит. Ако купувачът не може да плати сумите по менителниците ще ги плаща самата банка, която е купила, придобила менителниците. В тази връзка, банката-форфетьор поема на практика всички рискове. Форфетьорът поема и валутния риск. За да ограничат, обаче, този риск банките-форфетьори поемат само плащания в стабилни валути. Резултат от сключване на този договор е, че купувачът получава кредит в бъдещето, а продавачът незабавно ще си получи цената. Недостатък: голямото възнаграждение на банката-форфетьор.