1. Предмет и източници на Парламентарното право.

Парламентарното право е относително обособена и самостоятелна част от конституционното право. Система от знания относно организацията и функционирането на народното събрание, което в качеството на общонационална представителна институция, заема централно място в политическата система на Р. България. Парламентарното право изучава правната уредба на организацията и дейността на народното събрание.

Предмет на правното регулиране са обществените отношения, свързани с организацията на народното събрание и неговите органи, правния статут на народните представители, както и взаимодействието на народното събрание с останалите държавни органи и структурите на гражданското общество.

Парламентарното право получава развитие в европейските страни с парламентарна форма н управление.
В началото на ХХ век възниква стремеж да се обобщи парламентарната практика във Великобритания. Появява се наръчник по парламентарна практика – Томас Мей.
Според Томас Джеферсън /третият президент на САЩ, автор на Декларацията за независимостта/ хората се стремят към свобода. Стремежът към щастие - възможността за самореализация и развитие на потенциала.

Парламентарното право се появява като израз на обобщената практика.
1. Основен източник е Конституцията, която установява обща практика на дейността на народното събрание;
2. Правилник за организацията и дейността на народното събрание – създава се временна комисия, която подготвя проекта и процедурата е по свободна в сравнение със законодателния процес;
3. Отделните решения на КС – упражнява контрол върху процедурата за приемане на правилника.

Народното събрание притежава регламентарна автономия, т.е. сам урежда вътрешните си отношения, в сравнение с кралската власт в епохата на ранния парламентаризъм.
- Парламентарната практика също се разглежда като източник в другите страни: обичаи –> прецеденти-> конвенции.

Конвенции - споразумения между основните политически сили в парламента, които по силата на традицията се превръщат в трайни и устойчиви правила. Конвенциите във Великобритания са ядро на неписаната Конституция. /конвенции - неписани правила/.
Конвенция за политическата отговорност на правителството – неписана; изписана е за първи път в Органичния закон за организация; по-късно в нашата Търновска конституция /искането на вот на доверие - от Франция/.