1. Предмет на Историята на политическите и правни учения като научна дисциплина. Методология.

1) Предметът на Историята на политическите учения е историческото развитие на политическата мисъл. Под влияние на Платон и Аристотел, политическата наука през Древността се схваща като "общо държавознание", като сфера от знания, които обхващат днес кръга от "държавните науки". Този възглед се запазва и през Средновековието и Възраждането.
Политическата наука започва да се обособява като самостоятелна научна област от началото на XIX в., под влияние на немската юридическа мисъл. Доминира един основен момент - политиката се разглежда все още като едно общо учение за държавата. Под влияние на О.Конт френското научно обществознание започва да разглежда политиката като част от социологията. Така се стига до обособяването на приложна и теоритична политика (политическа наука), като в предмета на последната се развива и Историята на политическите учения. Това виждане се възприема и налага в Европа.
В средата на XX в. се осъществява официалното "институционализиране" на политическата наука - политология. По инициатива на ЮНЕСКО през 1959 г. се учредява Международната асоциация за политически науки (МАПН), която няколко години по-късно приема програма за научни изследвания, правеща класификация на политическите науки. Така Историята на политическите учения намира място сред политическите науки.
Политическите аспекти на държавата и правото стават част от предмета на политологията, а неполитическата, чисто юридическата проблематика от своя страна остава предмет на правните науки. Следователно една част от предмета на Историята на политическите учения влиза в кръга на политологията, а друга - в кръга на юридическото държавознание.

2) Методология
Предмет на представената История на политическите и правни учения (ИППУ) са ученията за държавата и правото. От философски аспект те са елемент на теоритичното познание. Политическите учения разкриват не онтологичната, а гносеологичната страна на познанието. Те не изучават непосредствено обекта - държавата и правото, а теоритичното познание за тях. ППУ са част от политическата идеология. В концепсуален план те винаги отразяват определен философски светоглед. Той определя и съдържанието на вътрешната им структура, която съдържа две части:
>> дескриптивна - описваща, обяснителна;
>> прескриптивна - предписваща.
В рамките на тези две части се разкриват както научните, така и идейните възгледи на съответния автор. ППУ ни разкрива както водещите политически идеи на епохата, така и степента на научното ниво на обяснение на държавата и правото.

3) ИППУ и другите науки
ИППУ е част от историята на философията въобще. Неслучайно тя се определя и като История на философията на държавата и правото. В тази връзка, ИППУ се отнася към онези области на знанието, които дават базата на духовната култура. Изучаването на ученията за държавата и правото е онази школа на мисълта, която изгражда пълноценна правна култура.