1. Древна Индия

Водещи направления са БРАХМАНИЗМЪТ и БУДИЗМЪТ. Възникват към средата на първото хилядолетие преди новата ера,когато се приема,че в Индия започва образуването на отделните класи.
Своите корени и двете учения имат в религиозно-митологичния светоглед, изложен в така наречените ВЕДИ, това са древни ритуални книги на населението от полуостров Индустан, идейните различия между двете, доколкото ги има, са най-вече на почвата на тълкуването на митовете и най-острите разногласия между двете учения са свързани с трактовката и оценката на правилата за т.нар. ВАРНИ, /четирите групи, на които се дели индийското общество – четири съсловия/ И брахманизмът е насочен към утвърждаването на тази система, на това деление на обществото на четири касти. В най-голяма степен основните положения на брахманизма са запазени в ЗАКОНИ НА МАНУ. Законите не са в чистия смисъл закон или кодекс, там има и правни предписания, но и морално-религиозни трактовки.
Брахманизмът цели да обоснове този съществуващ кастов строй и да защити привилегиите на наследствената аристокрация. С оглед на принадлежността си, кастата е пожизнена и се определя по рождение, преходът от по-низша към по-висша варна БРАХМАНИЗМЪТ допуска единствено в отвъдния живот.Като награда за търпението и смиреността. Освен това брахманизмът утвърждава принудата, насилието като главен метод за осъществяване на властта; идеята за насилието и наказанието като основополагащ принцип в политическата теория при брахманизма е толкова съществено и важно, че самото знание за управлението на държавата в брахманизма се нарича УЧЕНИЕ ЗА НАКАЗАНИЯТА. Държавната власт се разбира като еднолично управление на господаря; според теолозите на брахманизма във всяка една благоустроена страна съществуват седем елемента:
царят;
съветникът;
самата страна;
крепостта;
хазната;
войската;
съюзниците

Тези елементи са изброени в тяхната йерархичност от най-висшо към най-низшо.
Брахманизмът обожествява царската власт; техен политически идеал е онази държава, можем да я наречем ТЕОКРАТИЧНА, в която управлява Царя, но под силното влияние и ръководство на Жреците.
Дори в някои елементи на брахманизма се усеща, че съществуват претенции за това, че светските господари, Царете, били признали върховенството на религиозният закон над светския.
Обобщение: Брахманизмът като цяло е една политическа теория, чрез която жреческото съсловие практически се бори за постигане на политическа хегемония в древноиндийското общество.
Известно развитие идеите на брахманизма имат в един трактат, който е известен под името АРТХАШАСТРА.
За негов автор се счита брахманът,жрецът Каутиля. Този трактат приповтаря идеите на брахманизма, за кастовите предписания, за суровите наказания, за превъзходството на жреческото съсловие над останалите и т.н.
В същото време, обаче, трактатът съдържа някои идеи, които не съвпадат с някои от традиционните идеи на жреческото съсловие – основната е , че в законодателната дейност на държавата, Каутиля признава за водеща личност Царят /светската власт/, Дори авторът на трактата препоръчва на царя в своята дейност на първо място да се ръководи от идеята за укрепване на държавата и дори в името на това укрепване, ако се наложи, да нарушава религиозните догми и религиозният дълг. В съответствие с тази генерална теза, в трактата се отправят многобройни конкретни съвети и препоръки по управлението на държавата. Затова дори някъде можем да срещнем, че този трактат е един вид енциклопедия, практически наръчник за това как се управлява държавата.
Другото голямо политическо правно учение БУДИЗМЪТ, възниква някъде в 6-5 век пр.н.е. , съгласно преданието негов основател е един принц , представител на бившата светска аристокрация, останал в историята с прозвището БУДА, което буквално означава ПРОСВЕТЕН.
И най-ранните достигнали до нас записи на текстове, свързани с будизма са от 2-1 век пр.н.е.
РАННИЯТ БУДИЗЪМ е едно религиозно - митологично учение; централна идея в будизма е ИДЕЯТА за това КАК да бъде освободен човека от страданията. Будизмът съвсем целенасочено и категорично свързва страданията с светското, светските желания, стремежи...
Изобщо светският живот за будистите е източник на най-големите страдания за човека. И затова будистите препоръчват за този, който иска да се освободи от тези страдания, излизането на човека от светския живот и влизането му някои от съществуващите монашески общини. По този начин в ранния будизъм се обособяват две групи от морални предписания – едната предписания е само за монасите, а другата за хората, които продължават да живеят във светския живот, миряните.
В будистките монашески общини се допускат само свободни хора, роби не се приемат, встъпилият в общината е длъжен напълно да се откаже от своето семейство и собственост и да престане да съблюдава предписанията за своята варна, своето съсловие, своята каста; получава се че в древноиндийското общество единствения начин да избягаш от своята каста е манастирското убежище на будистите, в будистките текстове се цитира Буда, който казва:„аз наричам брахман само този, който няма нищо и който е свободен от всякакви задължения”, „аз не наричам конкретния човек брахман само за неговата майка” т.е. само за неговия произход, от тук нататък в будистките книги детайлно се регламентира монашеския живот.
Що се отнася до миряните , за тях според будизма важат основните предписания, съдържащи се във ВЕДИТЕ, т.е., те не отричат съсловното деление по отношение на миряните.
Като цяло учението има половинчат характер, не се отхвърля изцяло идеята за съсловното деление, но въпреки това учението има опозиционен антижречески характер, най-малкото заради това, защото в рамките на древноиндийското общество, , се създава група хора, на практика свободна от съсловните разлики ; вероятно и това предопределя факта, че будизмът още тогава се ползва с широка популярност сред най-низшата класа.
В последствие, когато управляващите виждат огромното влияние на това учение, в него се правят някои допълнения и изменения; които обслужват най-вече интересите на светската власт. В будизмът се усилват мотивите за покорност и несъпротивление на съществуващата власт, от своя страна пък светските владетели, виждайки в будизма определен потенциал, започват да го използват в своята борба за власт срещу жреческата класа, процесът на сближение на будизма с официалната светска идеология достига своя апогей през 3 в. Пр.н.е., когато един от царете ЦАР АШОТА преминава официално в будистката вяра.
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ИНДУИЗМА – е последващ етап, една смесена религия на елементи на брахманизма, будизма и други религиозни доктрини и индуизмът постепенно се очертава като водеща религия в самата Индия, както е и в момента, докато будизма по някакво странно стечение на обстоятелствата добива голяма и по-голяма популярност извън Родната си страна.