1. Политическа и правна идеология в древна Индия

Водещи идеологии са т.нар. БРАХМАНИЗЪМ и БУДИЗЪМ. Те възникват в средата на 1 хилядолетие пр.н.е, приема се, че тогава в Индия започва образуването на отделните класи. И двете направления произлизат от религията и митовете, изложени в т.нар. Веди (най-древните ритуални книги на древните арии). И за това те са доста свързани помежду си, но най-острите различия са свързани с различната трактовка за четирите съсловни групи в Индия.

Брахманизмът като цяло е насочен по посока утвърждаването духовенството на родовата аристокрация. Едно от основните му положения това е догмата за превъплъщението на душата и съгласно тази догма, ако човек е живял праведен живот неговата душа след смъртта ще се възроди в тялото на човек с по-високо обществено положение, ако обаче водения живот не е бил праведен, то неговата душа ще отиде в по-ниска обществена група или в най-лошия случай - в тялото на животно или растение. А това, дали се води праведен живот или не, се оценява според това как отделния човек изпълнява предписанията на т.нар. ДХАРМА (понятие, което обединява в себе си онези задължения, които са определени от боговете за всяко съсловие). Идеологическия смисъл на брахманизма е наложен от това да се обоснове кастовия строй, да се покаже неговия божествен произход и в същото време да се защитят привилегиите на наследствената аристокрация.
В рамките на Брахманизма се разглежда държавната принуда (държавното насилие). Идеята за насилието и наказанието като основополагащ принцип в политическата теория при брахманизма, е толкова съществено и важно, че самото знание за управлението на държавата в брахманизма се нарича учение за наказанието. Що се отнася до самата държавна власт, брахманизма я разбира като еднолично управление на господаря и се развива теорията за това, че в във всяко едно благоустроено общество има 7 важни структурни елемента:
Царят;
Съветниците;
Самата страна;
Крепостите;
Държавната хазна;
Войската;
Съюзниците.

Следващ важен момент на брахманизма е това, че светските господари би следвало да признават духовенството, т.е. религиозните закони над светските. Политически идеал на брахманизма е една специфична държава, в която господаря управлява под ръководството на жреците.
Брахманизма не е хомогенно правно учение. В него има и някои по-частни учения, където има някои отлики в сравнение с общите постановки. Например брахман Каутиля – живял е в 4 в пр.н.е. В неговата книга “Артхашастра” са разгледани някои интересни тези. Каутиля смята ,че господарят следва да има главна роля в законодателната дейност. И тук авторът смята ,че има 4 вида закони:
Царската воля, материализирана в царски указ;
Свещения закон, т.е. религиозното предписание;
Съдебното решение;
Обичаят.
Той смята че когато между царския указ и божественото предписани има противоречие то би следвало да се прилага царския указ. Следователно, на преден план в разбиранията на този брахман е заложена идеята за силна централизирана царска власт. Той препоръчва царете да се водят от интереса на държавата и да не се притесняват, тогава когато се налага да се наруши религиозното предписание. Каутиля превежда един цял регистър от практически знания за политиката, т.е. той е един вид Макиавели на Древна Индия. В рамките на самия брахманизъм с течения на годините се появяват тълкования които са насочени към доминация на жреците в обществото.
Сформира се и другата правна религия – Будизма. Съгласно преданието това става в 6 – 5 век пр.н.е. и негов основател е принц Сидхартка Гаутама (наречен по-късно Буда, т.е. просветено). Като цяло, това е едно религиозно - митологическо учение, което е насочено най-вече към отделната личност. Централна идея в будизма е, че човек трябва да бъде освободен от страданията, а като основни причини за страданията будизма вижда в светските желания – за власт, за богатство. Изобщо светският живот за будистите е източник на най-големите страдания за човека. Будизма препоръчва отделната личност да се изолира от човешкото общество, влизайки в монашеска общност. Будизмът разработва системи от религиозно-морални предписания. Две системи – за монасите и за тези които си остават във светското общество.
В будистките монашески общини се допускат само свободни хора, роби не се приемат, встъпилият в общината е длъжен напълно да се откаже от своето семейство и собственост и да престане да се съобразява със рамките на своето съсловие, своята каста а. Т.е. основателите на будизма твърдят, че не само брахманите могат да постигнат душевно спокойствие, а и представителите на другите касти.
Правилата в монашеските общности са детайлно разработени, а правилата за миряните не са така строги. Разликата между будизма и брахманизма е, че при будизма в светското общество на първо място са поставени кшатриите, а при брахманизма – жреците.
В последствие будизма претърпява значителни промени, засилват се компонентите на покорност, смекчават се изискванията за този краен аскетизъм. Постепенно будизма върви по посока на официализиране (официална религия и официално държавно учение). Стига се до 3 век пр.н.е. когато тогавашния цар Ашока преминава изцяло в будистката вяра и тя става официална.
По-нататък, използвайки елементи от брахманизма, будизма и други учения се достига до т.нар. индуизъм. Който в момента е преобладаваща религия на остров Индустан. Към настоящия момент между индуизма и будизма съществуват доста сериозни разлики, в резултат на историческата революция.