1. Дипломация. Понятие, форми и методи.

Понятие за дипломацията.
Думата „дипломация" произлиза от гръцката дума „диплома" (διπλωμα). В древна Гърция дипломата е била държавен документ, който се дава на определено лице като препоръка и уверение за неговите официални правомощия да представлява държавата в други страни.
В международноправната доктрина съществуват различни определения за понятието дипломация. Така например английският автор Харолд Никълсън, който приема определението за понятието дипломация от оксфордския речник на английския език счита, че: „Дипломацията — това е воденето на международните отношения чрез преговори; метод, с помощта на който тези отношения се регулират и водят от посланиците и пълномощните министри; изкуството на дипломата." Друг международноправник Ернст Сатоу в своя труд „Ръководство по дипломатическа практика" приема, че: „Дипломацията е прилагане на ума и такта при воденето на официални отношения между правителствата на независимите държави, а понякога и при отношенията им с васалните държави или още по-кратко, водене на работите между държавите с помощта на мирни средства." Във връзка с изясняване на разглежданото понятие е интересно мнението на Мартене, който разглежда понятието дипломация в широк и тесен смисъл на думата, т.е. счита, че това е наука за външните отношения или работи на държавата, а в по-тесен смисъл е наука или изкуство за преговори. Подобно е и определението на Гарден: „Дипломацията в широкия смисъл на този термин е науката за външни отношения или външни работи на държавата, в по-точен смисъл — това е наука или изкуство за преговори.
При анализ на посочените дотук определения за понятието дипломация, независимо от съществуващите нюанси (дори различия) могат да се посочат някои общи черти:
- първо — дипломацията намира приложение в областта на международните външни отношения;
- второ — основен метод за провеждане на дипломатическата дейност са преговорите;
- трето — дипломатическата работа се извършва от официални длъжностни лица.
Могат да се посочат и други представители на международноправната доктрина, които също дават определение на понятието дипломация. И при тях съществуват известни различия. Така например, В. А. Зорин в своя труд „Основы дипломатической службы" дава следното определение: „...дипломацията — това е официална дейност на органите за външни отношения и на ръководителите на държавата за представителство на държавата във. външните отношения, за осъществяване по пътя на преговори и с други мирни средства целите и задачите на нейната външна политика...".
В своя курс „Лекции по дипломатическо и консулско право и дипломатически протокол" М. Геновски приема, че: „Дипломацията е правомерно изпълнение на държавна функция, насочена към осъществяване представителство на държавата в нейните международни отношения и към защита чрез мирни средства на нейните права в международната сфера... и са в съгласие с изискванията на универсалното международно право за поддържане на мира, сигурността и международното сътрудничество."
В заключение по въпроса за определение на понятието „дипломация", подобно на някои други автори, може да се приеме като най-кратко и точно определението, а именно, че дипломацията е: „официална дейност на държавния глава, правителството и специалните органи за външни отношения по осъществяване на целите и задачите на външната политика на държавата, а така също по защита правата и интересите на държавата в чужбина."
Като става въпрос за дипломацията, твърде често се спори дали това е наука или изкуство. Всъщност, дипломацията е дейност, която трябва да е съобразена с постиженията на науката в една или друга област. При нейното осъществяване обаче безусловно е необходимо да се проявява творчество — т.е. изкуство — къде, кога и как да се предприеме едно или друго дипломатическо действие.

Форми на дипломацията.
Дипломатическите форми — това са тези държавноправни и международноправни институти, с помощта на които се организира дейността на дипломацията, с други думи, това са организационните рамки, в които се извършва тази дейност, тези външни канали, по които тя протича. Характерно за дипломатическите форми е използването на различните официални институти и възможности. Според професор Геновски „формите на дипломацията са явленията на организационното външно изявление на дипломатическите актове, т.е. обективирането на дипломатическите функции." Същият автор разграничава дипломатическите форми в две основни групи — организационно-функционални и така наречените „форми на изява".
Теорията и практиката показват, че дипломатическата дейност се извършва главно чрез използването на следните шест форми:
а) Посредством многостранни или двустранни срещи, организирани между заинтересованите страни. Такива могат да бъдат конгреси, конференции, съвещания и други многостранни дипломатически форми (провеждани периодически или еднократно) за обсъждането и решаването на определени въпроси. Същото се отнася и до двустранните срещи, които се провеждат между официални представители на съответните страни (държавни глави, ръководители на правителства, министри на външните работи или официално упълномощени за целта лица);
б) Подготовка и сключване на различни международни договори;
в) Постоянни дипломатически представителства, в чийто функции по смисъла на чл. 3, т. 1, б. „с" от Виенската конвенция за дипломатическите отношения се включва и „водене на преговори с правителството на приемащата държава". В случая става въпрос за официални преговори;
г) Дейност на представители на държавата в международни организации (универсални, регионални, специализирани и др. като ООН, НАТО, МОТ, ЮНЕСКО и др.);
д) Официално информиране на обществеността за мнението на държавата по един или друг важен въпрос чрез средствата за масова информация като печат, радио, телевизия и др. В подобни случаи това може да се извърши чрез официални съобщения, декларации, обръщения, прочитане на документи и пр.
е) Посредством дипломатическата преписка (ноти, меморандуми, паметни бележки и пр.).
Посочените дотук основни форми на дипломатическата дейност не са единствени. Броят на формите за дипломатическа дейност не е толкова съществен. Те могат да бъдат изброени по-общо или по-детайлизирано. Нещо повече, развитието на съвременните международни отношения може да доведе до изменение на някои съществуващи форми или пък да бъдат използвани нови, които дотогава не са се срещали в дипломатическата практика.

Методи на дипломацията.
По своята същност методът (гр. Μεθοδος) означава начин, подход за практическо прилагане на нещо или за теоретично изследване. В този смисъл, когато става въпрос за методите на дипломацията, всъщност трябва да се разбира как, по какъв начин се използват различните дипломатически форми в практическата дипломатическа дейност. Според Д. Левин методите на дипломацията са: „...способите за въздействие на правителствата, дипломатическите представители и влиятелните политически кръгове на чуждестранните държави, които те прилагат за постигане на определени външнополитически цели”. Същият автор счита, че съвкупността от дипломатически методи е така нареченото дипломатическо изкуство.
Изброяването и класифицирането на дипломатически методи е невъзможно не само поради тяхната многобройност, но и поради това, че тяхното прилагане зависи от историческата епоха, специфичността на разглежданите въпроси и т.н.
Независимо от казаното по-горе могат да бъдат посочени някои от най-типичните дипломатически методи. Та например, според известния английски автор Никълсън, дипломацията съществуват четири основни метода: гръцки италиански, френски и американски. Определящото в тази класификация е историческата епоха, а оттам и нейни външнополитически цели и съответстващата й дипломация.
Методите на дипломацията могат да се разглеждат като позволени и противоправни. Не може необосновани, лъжливи твърдения, дезинформация, шантаж и пр. да се приема като вид „дипломатическо изкуство".
Когато става въпрос за методите на дипломацията, преди всичко трябва да се посочи нейната публичност, т.е. воденето на открити преговори, които да се довеждат чрез печата, телевизията, радиото и пр. до знанието на неограничени кръгове от обществеността. Разбира се, в процеса на самите преговори може да има закрити заседания или преписки. Но впоследствие на тях трябва да бъде дадена съответната гласност.