1. Понятие и система на международното бизнес право. Източници. Принципи на международната търговия. Тенденции в развитието на международното бизнес право.

1. Понятие и система на международното бизнес право.
Международното бизнес право възниква и се развива като част или отрасъл на международното право във връзка с развитието и възникването на международния бизнес обмен. То е система от правни норми, които целят да регулират тези отношения, които имат редица специфики, предопределящи и спецификите на международното бизнес право. В международната търговия се извършва обмен на стоки и услуги между поданици (граждани) на различни държави. В тази връзка международната търговия засяга правния ред и суверенитета на различни държави (повече от една държава). В тази връзка международното бизнес право е комплексен отрасъл на правото, който се разделя на два ясно обособени дяла: делът на международното публично бизнес право и делът на частното международно бизнес право.
Първият дял – публичното международно бизнес право урежда отношенията между държавите като субекти на международното право преди всичко във връзка със създаването от тях на правната уредба на международния търговски обмен.
Вторият дял – частното международно бизнес право се надгражда върху първия – публичното международно бизнес право и урежда, регулира отношенията между гражданите на самите държави. Във връзка с участието им в този обмен – в международната търговия.
Международна търговия е тази, чието извършване излиза извън границите на отделната държава и това обстоятелство е предопределено от редица фактори: глобализацията, научно техническия прогрес и т.н.
Тъй като, обаче тя засяга правния ред на повече от една държава, това налага да се създаде специална правна регламентация на отношенията в международната търговия, а създаването на такава регламентация е свързано с възникването и развитието на МБП. В древността не е имало такъв обмен, поради това не е имало нужда от правна уредба на международните икономически отношения. Същинското развитие и възникване на тази уредба започва от началото на 18 в. и продължава до сега. Във връзка с режима на МИО трябва да направим ясно разграничение между субектите на международното бизнес право и участниците в международната търговия.
Субектите – това са самите държави, а участниците в международната търговия са техните граждани или поданици.
Държавите създават по между си чрез различни правни актове адекватна правна уредба за извършване на международна търговия, които да защитят в максимална степен интересите на техните поданици като конкретни участници в тази търговия. От своя страна поданиците на всяка държава са длъжни да се съобразяват със законите на своята страна и със сключените от нея международни договори, когато сключват конкретна външнотърговска сделка помежду си или с поданиците на друга държава.
Системата на МБП обхваща два дяла – публично и частно право.
Предмет на първия дял - публичното МБП са въпросите основно за историята и източниците на МБП, за неговите правни принципи, за международните организации, чиято дейност е свързана с международната търговия. С изясняването на въпроса за държавните органи на съответната държава, чиито функции са свързани с международната търговия, както и въпросите за способите за решаване на международни търговски спорове.
Делът на частното МБП включва или изяснява въпросите за понятието външно търговска сделка и нейния правен режим, изясняването на кръга на участниците в международната търговия, както и редица въпроси свързани с проблемите, които могат да възникнат при извършването на международна търговска дейност.

2. Източници на МБП
Те са източници на правото и като такива са задължителни права за поведение, които регулират отношенията в международната търговия. Тези източници могат да бъдат разделени на две големи групи: неписани и писани източници.
Неписани източници на МБП са правните обичаи. Исторически те са възникнали първи. Има правни обичаи познати от векове. Характерно за правния обичай е, че той е общо правило за поведение при извършване на търговия, което се е наложила в резултат на многократното негово приложение със съзнанието за задължителност и неговият задължителен характер е санкциониран от държавата. По белега, че правният обичай е общозадължителен, той трябва да се отличи от обичайните правила в международната търговия, които нямат общозадължителен характер. От края на 19 и началото на 20 в. все по-голяма тежест сред източниците на правото добиват писаните източници. Обяснението за това е свързано с развитието на международната търговия, което е свързано със създаването на адекватна правна уредба. Писаните източници са най-общо казано нормативни актове, с които се регулират международни търговски отношения - това са международните договори. Международните договори като източник на МБП могат да се разделят на две групи: многостранни и двустранни международни договори. Разликата помежду им е в броя на държавите, които са страни по тези договори. Към многостранните международни договори се включват редица конвенции, които са създадени или в резултат на международни организации или пряко от държавите. Такива са например Хагските конвенции от 1929 г. относно чека, записа на заповед, менителницата. Многостранен международен договор в областта на външната търговия е Нюйоркската конвенция от 1958 г. относно признаването и изпълнението на чуждестранни арбитражни решения, такъв договор е още Виенската конвенция, относно договора за международна продажба на стоки, такива са още редица конвенции във връзка с регулирането на отношенията при извършване на международни превози.
За да стане един международен договор, било то конвенция или именуван инак задължителен за РБ, той трябва да се ратифицира, а не само да се подпише от страната ни. Ратифицира се по конституционен ред и се обнародва в държавен вестник. Основната цел на многостранните международни договори като източници на международното бизнес право е преди всичко да се унифицира правната уредба по проблемни въпроси в областта на международната търговия. Да се създадат общи правила за поведение.
Към двустранните международни договори като източници на МБП се причисляват всички договори сключени от РБ с други държави. Договори, които уреждат техните отношения във връзка с двустранния стокообмен. Тези двустранни международни договори се сключват под различна форма и уреждат различни отношения между държавите страни по договора. Това са договорите за правна помощ сключени от нашата страна по граждански и семейни дела (регулират отношенията между държавите с приложимото право). Такива са двустранните договори сключени от нашата страна за избягване на двойното данъчно облагане. Такива са и договорите за свободна търговия, които нашата държава е сключила с редица държави. Такива са спогодбите за извършване на плащания, които уреждат пък платежни отношения. Такива са още договорите за закрила на инвестициите, които поданици на едната държава страна по договора правят в другата държава.
Източник на МБП за нашата държава, особено след 2007 г. са и редица нормативни актове на ЕС и преди всичко редица регламенти на органите на ЕС, които пряко обвързват страните членки. Като източник на правото имат и редица договори – дву- и многостранни, които ЕС като субект на МП е сключил с други държави или с международни организации.
Международни договори, страна по които е РБ са пряк източник на МБП за нас. Тези договори, обаче не уреждат детайлно, подробно всички отношения, които могат да възникнат при извършването на международна дейност с участието на ЮЛ. В тази връзка като косвен източник на МБП ще се приложат правилата на нашето международно частно право.

3. Принципи на международната търговия.
Тези принципи са принципи на международното бизнес право. Те имат значение, а това налага тяхното изясняване, защото принципите са основни, ръководни правни норми, които изразяват в концентриран вид целите на правната уредба на международния търговски обмен и които служат за изясняването и отстраняването на празноти или неясноти при тълкуването на съответния източник на МБП. Принципите на международната търговия са прокламирани в редица международни договори. Те са записани в устава на ООН, в общото споразумение за митата и търговията. Записани са и в уставите на международни организации, чиято дейност е свързана с международната търговия. Принципите могат да бъдат разделени на две групи: общи и специални правни принципи, с оглед на тяхната правна сила и тяхното значение.
- Първата група – общите правни принципи са основополагащи не само за международната търговия, но и за цялото международно право, защото те са принципи за отношенията между отделните държави. Принципите са пет и са утвърдени в устава на ООН:
1. Принцип за равенство;
2. Принцип за ненамеса;
3. Принцип на забрана за прилагане на сила или заплаха със сила;
4. Принцип за задължителност на международните договори;
5. Принцип за мирно решаване на спор.
Тези основополагащи принципи, намират специфично проявление като принципи в международната търговия.
Принципът на суверенно равенство на държавите се изразява в тяхната равнопоставеност при създаването на източниците на международното търговско право. Всички държави са равнопоставени във връзка с процедурата по сключване на международни договори или на друг източник на правото. Никоя държава не може да бъде принудена да сключи такъв договор без нейната воля, нито може да бъде принудена да се присъедини към договор, пряко волята си.
Принципът за ненамеса при извършването на външната търговия от една държава се изразява в това, че други държави, например, икономически силно развитите държави не могат да упражняват натиск върху останалите – по-слабо развити държави, не могат да указват нито политически, нито икономически натиск върху тях за да ги принудят да направят отстъпки в техен ущърб при извършването на външнотърговска дейност.
Следващият принцип е продължение на предходния. Изразява се в това, че страните не могат да упражняват заплаха една към друга или да решават със сила международни търговски спорове помежду си.
В областта на международната търговия, следващият принцип – на задължителност на международните договори се изразява в това, че всяка държава е длъжна да изпълнява доброволно и добросъвестно своите задължения като страна по сключени от нея международни договори. Неспазването на този принцип би направило невъзможно извършването на международна търговия.
Принципът за мирното решаване на споровете в международната търговия произтича логически от предходните два принципа – за забрана и за използване на сила при решаването на спорове и за задължителност на международните договори.
- Специални принципи – те са основно 4:
1. На свободата на договаряне;
2. На свобода за извършване на търговска дейност;
3. Принцип на най-голямо облагодетелстване;
4. Принцип за национален режим.
Принципът за свобода на договаряне се изразява в това, че договорът е единствения източник както за създаването на правна уредба на международните търговски отношения, така и за възникването на такива конкретни отношения между участниците в търговията. С оглед на него участниците, например търговци от две различни държави могат автономно да решат дали да сключат търговски договор помежду си, с кого, кога и при какви условия да го сключат. Никоя от страните по договора не може да налага на другата да сключи договора при определени от първата страна условия.
Вторият принцип – изисква, задължава държавите като субекти на международното бизнес право да установяват режим на свободна търговия както по между си, така и спрямо трети държави. Никоя държава не може да предоставя преференции за отделни държави или обратно да създава дискриминационен режим в търговията си с други държави.
Следващите два принципа са доразвитие на принципа на свобода при извършване на търговията. Принципът на най-голямо облагодетелстване изисква държавата като страна по един международен търговски договор да предостави на поданиците на друга държава или на други държави най-благоприятните условия каквито вече тя е предоставила на поданиците на трета държава.
Принципът пък на национален режим изисква всяка държава да предостави на поданиците, преди всичко на търговците, на друга държава същия правен режим при извършването на търговска дейност на нейна територия, какъвто ползват нейните национални търговци.

4. Тенденции за развитие на МБП - интернационализация, либерализация, унификация.
В резултат и под влиянието на редица обективни фактори международната търговия все повече се интернационализира, обхващайки все по-голям брой държави. В тази връзка либерализацията на международната търговия се изразява в постепенното премахване на всички ограничения, които отделната държава поставя пред свободата на извършване на търговия на поданици на други държави - митнически ограничения, унификация на данъчния режим, отпадане на възможността за предоставяне на държавна помощ на национални търговци. Интернационализацията и либерализацията налага нуждата от все по-голяма унификация на правилата в световен мащаб. Тази унификация става все по-голяма и се изразява в сключването на много международни търговски договори и в това, че се създават от различни организации много примерни модели, целящи да унифицират националните законодателства.