19. Постоянни наблюдатели при международните организации.

В международните отношения се е утвърдила практиката, че една държава или организация може да не бъде член на дадена международна организация, но да участва в нейната дейност като наблюдател. Наблюдателите могат да бъдат постоянни или временни, т.е. само за участие в определена част от дейността на съответната международна организация.
Институтът на наблюдателите съществува и по отношение на Организацията на обединените нации. Още през 1946 г. на Швейцарската конфедерация беше признат статутът на постоянен наблюдател към ООН. Държавите-наблюдатели към ООН имат свои постоянни представителства при Организацията, както и държавите-членки. Такива постоянни представителства на държавите-наблюдатели към ООН имат например Монако от 1956 г.; Южна Корея от 1949 г., Корейската Народнодемократична Република от 1973 г., както и Ватикана (с две представителства — в Ню Йорк и Женева).
Статутът на наблюдатели при ООН могат да имат и някои международни организации, които се борят за своето национално освобождение. Така например Организацията за освобождение на Палестина има признат статут на наблюдател.
На 10 октомври 1975 г. на ХХХ-та сесия на Общото събрание на ООН беше признат статута на наблюдател на Ислямската конференция.
Особено подробно правното положение на постоянното представителство на държавата-наблюдател към международните организации, а следователно и към ООН, е разработено във Виенската конвенция за представителството на държавите в техните отношения с международните организации от универсален характер от 14 март 1975 г. По-точно в чл. 7 от Конвенцията са посочени функциите на постоянните представителства на държавите-наблюдатели, които се свеждат до следното:
,,а) в осигуряване представителството на изпращащата държава и в защита на нейните интереси по отношение на Организацията, а също така и в поддържане на връзка с нея;
б) в изясняване на осъществяваната в Организацията дейност и съобщаването за нея на правителството на изпращащата държава;
в) в съдействие за сътрудничеството с Организацията и във водене на преговори с нея."
По смисъла на Конвенцията от 1975 г. на постоянните представителства на държавата-наблюдател към съответната международна организация, а следователно и към ООН, се признават всички привилегии и имунитети, които имат постоянните представителства на държавите-членки към съответната международна организация. По своята същност това е правилно, принципно решение, защото представителствата на държавите-наблюдатели, както и тези на държавите-членки към международните организации, всъщност представляват официални задгранични органи на представляваната страна, които осъществяват нейното многостранно сътрудничество в МО.