19. Гражданско правоотношение – определение и елементи

Системата на българското право се разделя на 2 дяла: публично и частно право. Публичното право охранява държавните (публични интереси) и използва властнически метод за регулиране на обществените отнош. Частното право охранява интересите на отделните индивиди. Към него се отнасят гражданското, търговското и трудовото право. Гражданското право е най-гол. правен отрасъл от частното право. Под предмет на правно регулиране се разбира съвкупност от общ. отнош., които се регулират от съответния правен отрасъл. Предмета на гражданското право вкл. 2 групи обществ. отнош. – имуществени и лични. Имуществените са тези, които са свързани със стоково-парични отнош. и собствеността заема по-голям дял. Личните отнош. са тези, които по опред. начин са свързани с имуществените. Методът на гражданското право е на равнопоставеност – диспозитивен метод. Източници: правни актове (съдържат общозад. правила за поведение); 1.конституция – нормите й са принцип на равнопоставеност на гражданите, неприкосновеност на частната собственост, право на наследяване; 2. закони - за лицата и семейството, за задълж. и договорите, за собствеността, за наследството и др.; 3. подзаконови норм. актове; 4. правен обичай – той е общоприето правило за поведение. Гражданското право е структурирано в с-ма с обща и особена част. В общата част се съдърж. правни норми, които уреждат статута на субекта. В общата част се уреждат гражданските правоотн., понятиет правна сделка, представителност и давност. 1 Вещно право – негов осн. източник е з-на за собствеността. То е съвкупност от правни норми, уреждащи обществ. отнош., правната собственост, начина за добиване и прекратяване правото на собственост, както и ограничени вещни права като право на строеж. 2 Облигационно право – съдържа правни норми уреждащи отнош. м/у 2 лица, от които единият е кредитор и длъжник. Осн. понятие в това правило е договорът. 3. Семейно право – норми уреждащи отнош. на брак, осиновяване, настойничество и попечителство. 4 Наследствено право – правни норми уреждащи имуществени отнош. 5. Авторско и патентно право – вкл. правни норми възникнали по повод авторството в/у произв. на наука, литература и др.