18. Привилегии и имунитети на постоянните представителства на държавите при международните организации и техния персонал.

Привилегии и имунитети на постоянните представителства при ООН.
Постоянните представителства на държавите при ООН са официални задгранични органи на държавата. В този смисъл те са постоянни представителни органи, както дипломатическите представителства.
Основните функции на постоянните представителства в международните организации са посочени в чл. 6 от Виенската конвенция за представителството на държавите в техните отношения с международните организации от универсален характер от 14 март 1975 г. Според посочения текст функциите на постоянните представителства на държавите в международна организация от универсален характер, а следователно и в ООН, са:
а) да представляват изпращащата страна;
б) да осигуряват постоянна връзка между изпращащата държава и ООН;
в) да организират и да провеждат преговори между представляваната страна и ООН;
г) да информират страната си за дейността, която се извършва в ООН;
д) да организират и да провеждат активно участие на представляваната държава в дейността на ООН;
е) да защитават законните права и интереси на изпращащата държава в ООН;
ж) да работят активно за постигане целите и принципите на ООН.
Постоянните представителства на държавите при ООН поначало имат същите привилегии и имунитети, каквито са тези на постоянните дипломатически представителства, акредитирани в съответната държава.
Когато става въпрос за правното положение на постоянните представителства към ООН, трябва да се обърне преди всичко внимание на въпроса за взаимоотношенията между Организацията и държавата по пребиваване, т.е. страната, на чиято територия се намират централните учреждения на ООН и на постоянните представителства на държавите-членки на Организацията. Основен документ в това отношение е Съглашението между ООН и САЩ за местонахождението на централните учреждения на ООН от 21 ноември 1947 г.
Във връзка с привилегиите и имунитетите на ООН и на постоянните представителства на държавите-членки трябва да се посочи, че в международноправната литература се приема, че основните документи в това отношение са два, а именно Конвенцията за привилегиите и имунитетите на ООН от 1946 г. и Съглашението между ООН и САЩ от 1947 г., които трябва да се разглеждат заедно т.е. във взаимна връзка.
В Съглашението между ООН и САЩ от 1947 г., както в Конвенцията от 1946 г., не се говори за постоянните представителства при ООН като органи за външни отношения на държавата, а само за постоянните представители, на които са предоставени съответните привилегии и имунитети. По този въпрос трябва да се посочи, че постоянните представителства
при ООН са официални органи на държавата подобно на нейните дипломатически представителства. В този смисъл постоянните представителства като органи на държавата при ООН имат правото на дипломатически привилегии и имунитети.
Според чл. 23 на Конвенцията от 1975 г. „Г. Помещенията на представителството са неприкосновени". Никой не може да влиза в тях без разрешение на шефа на постоянното представителство. От своя страна приемащата държава е длъжна да гарантира тази неприкосновеност. Нещо повече, не само помещенията на представителството, но и неговото
имущество, което се намира в тях, включително и превозните му средства „...се ползват c имунитет по отношение на претърсване, реквизиция, запор или на изпълнителни действия" (чл. 23, т. 3 на Конвенцията от 1975 г.).
Съгласно чл. 24 на Конвенцията от 1975 г. помещенията на представителството на държавите при международни организации, а следователно и към ООН, се освобождават от всякакви данъци, такси и мита с изключение на тези, които се дължат за конкретни видове услуги.
Както архивите и документите на дипломатическите представителства, така също и тези на постоянните представителства към дадена международна организация от универсален характер, каквато е и ООН „са неприкосновени във всяко време и независимо от тяхното местонахождение”.
На представителството на държавата при международна организация, включително и към ООН, се предоставя свобода на връзка както с представляваната държава, така с която и да е друга страна, както и с органите им за външни отношения, независимо от тяхното местонахождение.
Официалната кореспонденция на представителството, която се получава или изпраща, също се ползва с неприкосновеност. Тя не може да бъде проверявана или задържана на никакво основание, но трябва да има ясно видими външни знаци за нейния официален характер.
Подобно на дипломатическите представителства представителствата при ООН могат да имат освен специални куриери и куриери ad hoc. За изпращане или получаване на своята официална поща те могат също да използват командирите на кораби и самолети, които получават специален официален документ (чл. 27, т. 7 от Конвенцията).

Привилегии и имунитети на сътрудниците на представителството.
Когато става въпрос за привилегиите и имунитетите на ръководителя и сътрудниците на представителството на дадена държава при международна организация, трябва да се посочи, че тяхното правно положение се различава от това, което имат длъжностните лица и другите сътрудници на съответната организация. Това е обяснимо като се има предвид, че положението на тези две категории лица не е еднакво.
В този смисъл могат да се посочат следните лични привилегии и имунитети, които имат представителите на държавите-членки при ООН:
а) Неприкосновеност на личността. Официалните представители на държавата към дадена международна организация от универсален характер, включително и при ООН, се ползват с имунитет за своите действия и изказвания като официални представители на изпращащата държава. Те не могат да бъдат арестувани или задържани под каквато и да е форма и на никакво основание. С неприкосновеност се ползва и техният личен багаж, т.е. той не може да бъде задържан и проверяван
б) Неприкосновеност на техните лични и служебни книжа и документи (чл. 4, раздел 11, б.„б" от Конвенцията от 1946 г.);
в) Свобода на връзка. Това означава, че те могат да ползват код, шифър, куриери или запечатан куфар (чл. 4, раздел 11, б.„в" от Конвенцията от 1946 г.);
г) Представителите на държавата, както и техните съпруги (съпрузи) се освобождават от ограничителните мерки относно имиграцията или регистрацията на чужденците в; страната по пребиваване, както и от други задължения спрямо страната, на чиято територия се намират или през която транзитно преминават д
д) По отношение на валутния режим в страната по пребиваване те се ползват от всички права, които са предоставени „на представителите на чуждите правителства с временна официална мисия" (чл. 4, раздел 11, буква „д" от Конвенцията от 1946 г.);
е) Техният личен багаж се ползва със същите привилегии и имунитети, както този на дипломатическите агенти, акредитирани в страната по пребиваване. За пълнота обаче трябва да се добави, че спрямо представителите на държавите към ООН за разлика от другите дипломатически служители не се прилага правото за освобождаване от мито, акциз или продажни такси за внесените от тях предмети, освен ако те не са личен багаж (чл. 4, раздел 11, буква „ж" от Конвенцията от 1946 г.).
Личният имунитет (юридически) се запазва по отношение на постоянните представители даже и след като престанат да бъдат официални лица, представляващи държавата-членка по отношение на изказвания или действия в изпълнение на техните служебни функции докато са били официални представители на изпращащата страна.
Във връзка с посочените привилегии и имунитети, предвидени в Конвенцията от 1946 г., трябва да се добави, че те не се отнасят до гражданите на държавата, на чиято територия се намират съответните лица. Така например представителите на САЩ при ООН, когато са на територията на своята страна, не могат да се ползват от предоставените им привилегии и имунитети, тъй като са граждани на същата държава.
В Конвенцията от 1975 г. са правно уредени и уточнени редица използвани термини (чл. 1 от Конвенцията). По смисъла на чл. 1, т. 20 под понятието „сътрудници на представителството" трябва да се разбират шефът на представителството и членовете на персонала на представителството.
Под понятието пък „постоянно представителство" трябва, да се разбира това представителство, което има „постоянен характер, изпращано от държавата-членка на една международна организация, за да я представлява при тази организация" (чл. 1, т. 7 от Конвенцията).
Основните лични привилегии и имунитети на сътрудниците на представителствата според Виенската конвенция за представителството на държавите в техните отношения с международните организации от универсален характер от 1975 г. са:
а) Неприкосновеност на личността. Личността на сътрудниците на представителството — на неговия шеф и на членовете на дипломатическия персонал
б) Неприкосновеност на личната резиденция и имущество. Според чл. 29 на Конвенцията от 1975 г. с неприкосновеност се ползва жилището, в което живее шефът на представителството или който и да е член на неговия дипломатически персонал.
в) Имунитет по отношение на съдебната юрисдикция. Шефът, както и дипломатическият персонал на представителството се ползват със съдебен имунитет по отношение на наказателната, гражданската и административната юрисдикция на държавата по пребиваване. Изключение има само, когато става въпрос за вещни искове относно частно недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата държава, което е собственост на някое от посочените по-горе лица, при условие, че не се притежава за нуждите на представителството.
Шефът и членовете на дипломатическия персонал на представителството не са длъжни да дават свидетелски показания пред компетентните органи на държавата по пребиваване. Съдебният имунитет на посочените лица не се отнася до юрисдикцията на представляваната държава. Нещо повече, изпращащата държава може да откаже имунитета на който и да е член от персонала на своето представителство (или пък на член от неговото семейство), включително и когато става въпрос за шефа на представителството. Този отказ трябва обаче да бъде изричен и не означава, че се отнася и до изпълнение на съответното съдебно решение. За да се пристъпи към подобно изпълнение е необходим друг отделен, изричен отказ от страна на представляваната държава
г) Въпроси относно социалното законодателство. В Конвенцията от 1975 г. с чл. 32 се предвижда, че социалното законодателство на приемащата държава не се прилага спрямо шефа и дипломатическия персонал на представителството. Това се отнася и до частните работници на посочените по-горе лица при условие, че те не са граждани или постоянно живеещи в приемащата държава или ако имат гарантирано някакво друго социално осигуряване
д) Данъчни, таксови и митнически права. Шефът и членовете на дипломатическия персонал на -представителството, съгласно чл. 33 на Конвенцията от 1975 г. „се освобождават от всички данъци, такси и мита, лични и имуществени, държавни, областни и общински, с изключение на:
 косвени данъци, които обикновено се включват в цената на стоките или на услугите;
 данъци и такси върху частни недвижими имущества, намиращи се на територията на приемащата държава, освен ако даденото лице не ги притежава от името на изпращащата държава за целите на представителството;
 различните видове данъци върху наследство, събирани от приемащата държава под резервата на предписанията на точка 4 на член 38;
 данъци и такси върху частен доход, чийто източник се намира в приемащата държава и данъци върху капиталовложенията в търговски предприятия, намиращи се в приемащата държава;
 данъци и такси, събирани за конкретни видове услуги;
 регистрационни, съдебни, регистрови, ипотечни и гербови такси във връзка с недвижимо имущество под резервата на предписанията на член 24."
Приемащата държава също така освобождава шефа и дипломатическия персонал на представителството от всякакви свои повинности, реквизиции, контрибуции и военно разквартируване (чл. 34).
По принцип, съгласно чл. 35 на Конвенцията от 1975 г. приемащата държава освобождава от мита, данъци и такси предметите, предназначени за лично ползване от шефа и дипломатическия персонал на представителството. Личният багаж на посочените лица, като правило се освобождава от митнически преглед, освен ако има предварителни данни, че се касае за предмети, които не са за лично ползване или пък ако техният внос и износ е забранен от приемащата държава.
Посочените лични привилегии и имунитети се предоставят и на членовете на семейството на шефа на представителството, както и на другите сътрудници на дипломатическия персонал при условие, че живеят заедно и ако не са граждани (или постоянно живеещи) на държавата по пребиваване.
Другите членове на персонала на представителството — административно-техническият и обслужващият персонал, както и членовете на техните семейства, имат същия правен статут както съответните сътрудници на постоянните дипломатически представителства по смисъла на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.