18. Облигационен заем. Менителници.

ОБЛИГАЦИОНЕН ЗАЕМ
ОЗ може да ползва само АД, така че никой друг търговец няма подобна привилегия, предоставена му от закона. ОЗ, освен АД могат да ползват единствено държавата и общината. Облигациите са уредени в ТЗ в главата за АД, като за ипотечните облигации действа специален закон – Закон за ипотечните облигации. Законът не дава определение на облигацията, но понятието за облигация може да се изясни от две гледни точки:
1. Като договор за облигационен заем;
2. Облигацията като ценна книга.
От първата гледна точка – този договор – облигационният заем - е договор, сключен между от една страна АД, в качеството му на издател на облигации и заемател на пари, а от друга страна, всички лица, които са записали облигациите и срещу тях са предоставили на АД парични средства за временно ползване, срещу възнаграждение. Тези лица се наричат облигационери. Всяко лице може да сключи облигационен заем с АД, тоест да запише облигации и да стане кредитор на дружеството. За да получи, обаче АД кредит по договор за облигационен заем, трябва да се изпълни определен в закона ред.
Най-напред АД трябва да вземе решение за издаване, емитиране на облигации. Там се определя вида и броя на издаваните облигации, тяхната номинална и емисионна стойност. Мястото, редът и началната и крайна дата за записване на облигациите. В решението трябва още да се определят условията за сключване на облигационен заем. Това са условията, при които договорът ще се счита за сключен от АД. В решението трябва да се определят и срокът на облигационният заем, както и лихвата, която ще се плаща на облигационерите, съответно редът и сроковете за нейното изплащане. Взетото решение на АД се оповестява, а заедно с него се оповестяват и условията, които то предлага на широката общественост, на неограничен кръг от лица за да се сключи договор за облигационен заем. Всеки, който пожелае може да запише облигации, като запиването им се извършва по различен начин, в зависимост от това дали облигационният заем се издава с извършването на подписка или без подписка. Лицата, които са записали облигациите ще трябва да платят тяхната цена и плащайки я те ще отпуснат кредит на АД. Така че след изтичането на крайния срок за извършването на записването на облигациите, АД трябва да обяви дали са спазени клаузите в договора или не. Облигационният заем е сключен след това и сключването на договора ще се обяви по подходящ начин – с обявление в ТР. Всеки, който е записал облигации става кредитор на дружеството.
Предимства на облигационен заем за АД и за кредиторите на дружеството.
Тук в качеството си на кредитор встъпват голям кръг лица. Предимства имат и двете страни защото: АД не трябва да дава гаранции на облигационерите, за това, че е получило заем, което ще му спести разходите за учредяване на обезпечение, които то би направило ако вземе кредит от банка; Лихвата, която то ще плати по ОЗ ще бъде по-ниска, от тази която би платило на банка, ако сключи договор за банков кредит.
Ползи от ОЗ имат и кредиторите, защото ако те имат временно свободни парични средства и ги внесат на депозит в банка, тя ще даде по-ниска лихва, от лихвата, която ще даде АД по облигационния заем. Те обаче ползвайки облигациите имат и друго много важно предимство – защото ако облигационерът реши да продаде акциите си, той няма да изгуби лихвата, както би се случило, ако прекрати депозит в банка.

МЕНИТЕЛНИЧНИ СДЕЛКИ
Менителничното право е част от търговското право и то се занимава с правния режим на менителницата, на записа на заповед и на чек.
Правилата за менителницата и записа на заповед са уредени в гл. 30 и 31 на ТЗ. В международната търговия са приети много известни, три женевски конвенции – съответно за менителницата, за записа на заповед и чека. Нашата страна не е страна по конвенциите но на практика ги е възприела, въплътени в нашите закони.
Менителницата може да се изясни или като сделка или като ценна книга.
Като сделка, тя е едностранно писмено изявление на едно лице наречено издател, с което то нарежда на друго лице, наречено платец да плати на едно трето лице, наречено поемател или бенефициент, определена сума пари на падежа посочен в менителницата. Във връзка с менителничната сделка се създават отношения между три лица. Като правна сделка менителницата е формална сделка, защото се съставя в писмена форма за действителност и има много строги реквизити, определени в закон. Те са осем, но пропускането само на един от тях ще дисквалифицира писмения документ като менителница. Менителницата, освен това е едностранна правна сделка, защото съдържа само изявление на издателя, но не на друго лице. Тя е абстрактна сделка, защото за възникването и плащането на менителничното задължение са без значение отношенията между издателя и платеца или между издателя и поемателя на менителницата. Така че поради нейният абстрактен характер, менителницата се явява едновременно и основание и доказателство за плащане на сумата по нея. Менителицата е извънсъдебно изпълнително основание! /това важи и за записа на заповед/.
Менителницата като ценна книга е частен документ, който инкорпорира едно парично вземане и легитимира приносителя на менителницата като кредитор на вземането. Като ЦК менителницата може да бъде ЦК на заповед, но е позната и обратната менителница, тоест не на заповед, която се нарича ректа менителница.
Разликата между тях е: тази на заповед може да се прехвърля чрез джиро, ако е издадена не на заповед, тя не може да бъде джиросвана.
Според стопанското си предназначение са познати търговски, финансови, а в някои случа и гаранционни менителници. Търговските менителници се издават винаги във връзка със сключен основен договор между участниците в менителницата – издателят и платецът – това най-често е договор за продажба, при условията на търговски кредит. Финансовите менителници пък се издават от банки, най-често при отпускането на акцептен кредит на техен клиент. Гаранционните менителници могат да се издадат в полза на кредитор или пък от кредитор, като се приемат от длъжника, като обезпечение на вземане на кредитора.
Менителниците имат три основни функции: кредитна, като платежно средство, гаранционна функция. Основна е кредитната и функция и тя е създадена като специфичен пазарен инструмент имено за това – с издаването и се отсрочва плащането на едно парично задължение.
Исторически първа във времето е възникнала функцията на менителницата като платежно средство, защото абстрактния и характер, включително абстрактния характер на джирото, както и качеството ѝ на извънсъдебно изпълнително основание, правят задължението безспорно и гарантират събирането на паричното вземане по нея. Менителницата се издава и менителничното задължение на издателя възниква, в момента, в който той я предаде на поемателя. Разбира се издателят на менителницата попълва всички изискуеми реквизити и се подписва собственоръчно. Последицата от издаването на менителницата, е че с издаването в тежест на издателя възниква задължението да плати на поемателя сумата на менителницата, така че първи и основен длъжник за плащане на сумата по менителницата е издателят. След издаването на менителницата поемателят има няколко възможности за действие по нея, преди да настъпи падежът ѝ.
Първата възможност е той да я предяви на посочения в нея платец за приемане. Твърде желателно е поемателят да я предяви за приемане, тъй като тя не е подписана от платеца, фактът на нейното издаване не създава никакви задължения за него. Ако платецът приеме менителницата, от момента на приемането, той ще стане първи и основен длъжник за нейното плащане. За да се приеме менителницата, на лицевата страна платецът трябва да напише – „приета”. Ако платецът откаже да я приеме, това означава, че той не е длъжник по нея и първи и основен длъжник остава издателят на менителницата. Законът предвижда срокове за предявяване на менителницата за приемане, така че те трябва да се имат предвид. Ако менителницата не се предяви за приемане в определения или в нея, или в закона срок ще настъпят неблагоприятни за поемателя последици.
Втората възможност на поемателя, след като получи менителницата е да я прехвърли, а това той ще направи, ако преди падежа се нуждае от пари. Прехвърлянето на менителницата се извършва чрез специфичен способ наречен джиро. То представлява едностранно, формално и абстрактно волеизявление /сделка/, с което едно лице наречено джирант прехвърля менителницата на друго наречено джиратар.
Джирото е едностранно волеизявление на собственика на менителницата.
Джирото е формално волеизявление, защото се извършва в писмена форма с надпис върху самия документ /менителницата/. И с това волеизявление джирантът заявява, че прехвърля менителницата на друго лице. Джирата се извършват на гърба на документа, като не е нужно то да указва на кого я прехвърля. Джирото на менителницата винаги е безусловно и пълно. Тоест не трябва да има никакви условия по нея или да се прехвърля само част от вземането по менителницата. Една менителница може да се прехвърля многократно.
Прехвърлителна функция: всеки джиратар на менителницата може после в качеството си на джирант да я джироса. Последицата на джирото е, че то прехвърля всички права на менителницата върху джиратаря, който става нов собственик на менителницата, нов неин собственик и кредитор по нея.
Втората функция на джирото е гаранционната му функция. Изразява се в това, че джирантът се задължава при всяко прехвърляне, ако менителницата не се плати от основния длъжник на падежа, както първият, така и следващите джиранти са длъжни да я платят на нейния последния неин джиратар.
Легитимационна функция на джирото, изразява се в това, че на падежа право да получи сумата по менителницата има легитимираният неин приносител. Легитимиран с непрекъснатия ред на джирата на предходните джиранти.