17. Средства за експортно решение кредитиране. – общи положения. Договор за банков кредит.

В редица случаи продавачът по международната продажба се нуждае от технологично време да произведе една стока, да я достави и едва след това да си получи цената. Това налага изясняването на въпроса за източниците на кредите, които може да ползва един производител /продавач при международна продажба. Тези източници могат да бъдат разделени на две групи: традиционни и нови или нетрадиционни, които се развиха през последните 50, 60 години.
С оглед на времето, за което един кредит може да бъде отпуснат, кредите могат да бъдат разделени на краткосрочни – до 1 год., средносрочни – до 5 год., и дългосрочни – над 5 год.
По правило кредитите се отпускат от банки. Но в някои случаи кредите могат да отпускат и лица, различни от банки. В този случай говорим за търговско кредитиране. Типичен пример за такова търговско кредитиране е издаването на менителници или записи на заповед.
Сред традиционните източници на кредите могат да се посочат кредитите овърдрафт, кредитиране чрез предоставяне на аванси по инкасо, покупка чрез сконтиране на менителници или записи на заповед, отпускане на кредити по документарни акредитиви, но най-често срещаното средство за кредитиране е сключване на договор за банков кредит. Към новите и нетрадиционни източници за предоставяне на кредити, по важните са: договорът за факторинг, договор за форфейтинг и договор за лизинг. Към тези средства трябва да добавим и емитирането на облигационни заеми, защото такъв източник за кредите могат да ползват само ограничен кръг търговци – акционерните дружества.
При овърдрафта клиентът на банката може да получи от нея право да ползва допълнителни средства за кратък период от време, ако по неговата сметка няма достатъчно пари за да извърши едно неотложно плащане.
При кредитирането по предоставяне на аванси по инкасо, продавачът може да поиска от обслужващата го банка да събере едно негово парично вземане от купувача. Тъй като събирането на вземането ще отнеме време, ако продавачът се нуждае незабавно от пари, банката може да му предостави аванс или кредит в размер на до 90% от сумата, която и е възложено да събере от купувача с договора за инкасо.
Кредитът по документарен акредитив е на практика огледален образ на кредита под инкасо. Само че в този случай, кредитът се отпуска на купувача от неговата обслужваща банка.
Акцентните кредити линии също имат връзка с отпускането на кредити чрез емитирането или приемането на една менителница.
Договор за банков кредит.
Този договор е банкова търговска сделка – банкова, защото по нашето право само банкова институция може да отпуска по занятие кредити. Договорът за кредите е уреден в чл. 430 и следващите на ТЗ, но за него има редица специални правила и в ЗКИ. Според определението в Закона – банковият кредит е договор между банка заемодател и друго лице – заемополучател или заемател, с който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена конкретна цел и при уговорени условия и срок срещу задължение на заемателя да ползва сумата, съгласно уговореното и да я върне след изтичането на срока на договора заедно с уговорената лихва. Договорът за банков кредит е формален договор, защото задължително се сключва в писмена форма, форма която е за действителност. Предмет на този договор, следователно, е отпускането на парична сума за временно ползване срещу възнаграждение. При сключването на договора, обаче или като условие за неговото сключване, банката е задължена първо детайлно да оповести всички условия, при които тя ще отпусне кредита – лихвения процент, ОГПР, допълнителните задължения, които се възлагат на кредитополучателя. Трябва да оповести и условията за предсрочно погасяване на кредита, както и разноските във връзка с това. Преди обаче да сключи договора за кредит, банката ще поиска от заемателя да даде обезпечение на кредита си. Нуждата да се обезпечи кредитът на банка оскъпява получаването на кредита, тъй като обезпечаването струва доста пари. Възможните обезпечения, които могат да се предоставят на банката са: учредяване на ипотека /обезпечение учредено върху недвижим имот/, залог върху движима вещ в полза на банката, обезпечение върху членствени права – дялове в ТД, акции в АД, залог върху ценни книги – менителници, записи на заповед, конусаменти, като тези залози – залозите на ЦК и ценности се наричат ломбардни обезпечения, а кредита при който се учредяват ломбардно обезпечение се нарича ломбарден кредит. Много важен елемент от договорът за кредит са условията, при които той ще се ползва и целите, за които се отпуска. Кредитополучателят е длъжен да използва кредита само за целта, за която той е отпуснат. В зависимост от предназначението на кредита – той може да бъде инвестиционен или потребителски. Когато той е инвестиционен – тоест парите се дават за да се построят нови ДА, лихвата е по-ниска, от тази по потребителските кредити. От гледна точка на техниката на отпускане на кредита, кредитът може да бъде реален или пък гаранционен. В първия случай банката отпуска на заемателя реална парична сума. При гаранционния кредит заемателя не получава пари в брой, а обикновено кредитът се приема като акцептиране от банката на една менителница или издаването от нея в полза на заемателя на менителница, която заемателят ще осребри.
Задълженията на страните:
Банката има само едно задължение – да отпусне на заемателя уговорената парична сума.
Заемателят има следните задължения:
Да ползва сумата само по предназначението, за което е отпусната;
Още преди да се сключи договорът да предостави на банката информация за своето имуществено състояние, за да може банката да прецени риска, който ще поеме със сключването на договора;
По време на изпълнението на договора заемателят е длъжен да предоставя отчет на банката за дейността си, включително да и предоставя документи за да докаже, че използва целево, по предназначение отпуснатия кредит;
Заемателят има още задължения да изплаща дължимите лихви, така както са уговорени;
След изтичане на срока, за който кредитът е предоставен да върне на банката обратно главницата по кредита;
Той е длъжен да върне предсрочно главницата, или когато не даде исканите от банката сведения или когато се окаже, че използва кредита не по предназначение;
Банката може да го принуди да върне предсрочно кредита, когато дадените по заема обезпечения се намалят;
Банката може да иска обратно главницата по кредита и когато заемателят не изпълнява други задължения към нея или се окаже, че финансовото му състояние е сериозно влошено.