17. Престъпление против собствеността

Кражбата е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвои. Предмет на кражбата може да бъде обществена или лична движима вещ, върху която субектът на престъплението няма фактическа власт. Вещите, предмет на кражбата, трябва да имат определена стойност – парична, художествена, историческа и др. Субект на кражбата е всяко наказателно отговорно лице, което няма фактическа власт върху предмета на престъплението. От субективна страна кражбата може да бъде извършена само при пряк умисъл, което означава, че субектът на престъплението съзнава всички елементи на обективната страна, т.е че лишава другиго от от фактическата му власт върху една вещ.. Наред с това законът изисква отнемането на вещта да е с намерение за присвояване, което означава, че деецът желае да се разпорежда с вещта като своя. Законодателят е предвидил квалифицирани и привилегировани състави, от гледна точка степента на засягане на обществените отношения. Непосредственият обект на грабежа засяга 2 групи обществени отношения, свързани с възможността за нормалното управляване правото на собственост върху движими вещи и обществени отношения, свързани с възможността всеки човек свободно да изразява волята си и съответното на нея поведение. От обективна страна предметът на грабежа е чужда движима вещ, която деецът отнема чрез упражняване на принуда върху владелеца й. В изпълнителното деяние се включват 2 акта – принуда и кражба. При грабежа те са взаимносвързани, като обикновено принудата е начин, средство за сломяване съпротивата на владелеца и извършване кражба на веща.