16. Оспорване на ИАА пред първата инстанция.

Всяко производство би могло да се развие по следният начин:
1. Предмет на производството – кои актове са предмет на производството.;
2. Основания за производството – за оспорване, отмяна и т.н.;
3. Кой има право да инициира производството.;
4. Форма на оспорването – жалба, протест, реквизити, искане.;
5. Срокове в които трябва да се извърши оспорването.;
6. Начин за подаване на жалбата/искането. Кой е компетентният правораздавателен орган;
7. Производство пред съда (доказателства и др.), заседание, кой присъства и т.н.;
8. Правомощия на съда.

Предмет на оспорване са ИАА, които са уредени в чл.21. Освен ИАА, пред съда като първа инстанция се оспорват и други групи АА – виж чл.145 АПК. Не могат да бъдат обжалвани актовете по чл.2, ал.2 – това са актовете на НС и Президента, , тези с които се упражнява законодателна инициатива, както и вътрешноорганизационните актове. Не подлежат на обжалване актовете по чл.128, ал.3. Не може да се обжалват актове по реда на АПК за които е предвиден специален ред на обжалване.
Основания за оспорване. Нарушенията на петте изисквания за законност уредени в чл.146 АПК – липса на компетентност, неспазване на форма, противоречие с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона, съществено нарушаване на административнопроизведствени правила.
Кой има право на оспорване. Това са гражданите, организациите чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени /актът създава реален риск тези права и свободи да бъдат застрашени или възлагане на задължения/ от него или за които той поражда задължения т.е. тези които имат правен интерес.
Срокове за оспорване. АА се оспорват в 14-дневен срок от съобщаването им. Мълчаливият отказ и мълчаливото съгласие се оспорват в едномесечен срок от датата, в която е следвало да се произнесе органът. Прокурорът, който има качеството на страна по процеса също важи 14-дневният срок, ако той е участвал в предишното производство. Ако не е участвал за него срока е едномесечен от издаването на акта. Ако с жалбата или протеста се иска обявяване на нищожност на акта, тогава няма срок.
Форма на обжалване. Формата е уредена в чл.150. Една жалба задължително трябва да съществуват три части – идентификационна, в която се извършва правната легитимация на жалбоподателят; диспозитивната – в нея се съдържат указания в какво се състои незаконосъобразността на акта, но и аргументацията за тази незаконосъобразност; петитум – в какво се състои искането, вписва се дали да се отмени акта изцяло или от части, или да се измени една част. Жалбата трябва да бъде комплектувана – да бъдат посочени доказателствата, може да се поискат доказателства, които да бъдат събрани допълнително. Към жалбата трябва да се приложи, ако е от ЮЛ документи относно статуса на организацията, представителството, а ако жалбата е написана от адвокат трябва да е прикрепено пълномощното, квитанцията за платена държавна такса, трябва да има преписи и за другата страна и за прокурора /това е по желание/.Жалбата или протеста срещу АА, ако е редовна и подадена в срок поражда две последици:
1. Тя възпрепятства АА да влезе в сила – това е т.н. суспензивен ефект.
Когато е издаден акта заинтересована страна може да иска принудително изпълнение на акта. Разпореждането с което се уважава това искане подлежи на обжалване.;
2. Деволутивен ефект – той задължава съдът да се произнесе относно
допустимостта на жалбата и след това по нейната основателност. Задължава се съдът да образува дело и да се произнесе по жалбата или протеста.
Жалбата и протеста винаги са в писмена форма на български език. Жалбата се подписва от лицето, което подава жалбата или протеста, но няма дата. В някои случаи за да може да се докаже нещо е добре жалбата да бъде датирана.
Правото за подаване на жалба се погасява с влизане в сила на съдебно решение, когато това право не е упражнено в срок и когато жалбата е била оттеглена. Когато жалбата е просрочена законът дава възможност да се иска удължаване на срока. В тридневен срок от получаването на жалбата или протеста, автора на издаденият акт изпраща жалбата или протеста заедно със заверено копие на цялата преписка до съда. При това изпращане са длъжни да уведомят подателя. Към тази преписка административният орган е длъжен да приложи списък на страните в производството по издаване на АА, заедно с последния адрес на който са били призовавани. Съдът изисква преписката служебно, ако административният орган не стори това. При всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или от части. Законът предвижда възможност и административният орган да отмени оспорваният АА, но това трябва да стане преди първото съдебно заседание, заедно със съгласие на подателя.
Оспорването спира изпълнението на АА. Може по искане на страните да се допусне предварително изпълнение на акта.
Делото пред съда. Компетентен съд се определя и по предмета на делото и по предмета на акта, който се оспорва и по автора на акта. Съставът на съда – ако ще се гледа делото пред АС е от един съдия; ако като първа инстанция ще се разглежда делото от ВАС ще е от трима съдии. След постъпването на жалбата или протеста с цялата преписка в компетентният съд, председателят на съда/отделението образуват административното дело. Това дело се предава на съдия-докладчик, който се определя на случаен принцип. Това случайно разпределение е насочено да гарантира обективно решаване на спора. Съдията-докладчик насрочва делото най-късно до 2 месеца от постъпването на жалбата или протеста в съда. Съдът извършва няколко проверки на жалбата. Първо с извършва проверка за редовност /чл.150, 151/.
След като жалбата е редовна е необходимо да се извърши и проверка за допустимост. Допустимостта е такова правно качество на жалбата или протеста, без което тя не може да осъществи сезиране. Основанията за недопустимост в чл.159 АПК. Ако имаме мълчалив отказ или мълчаливо съгласие по отношение на акт, който също е недопустим за оспорване, тогава това мълчаливо съгласие или отказ също не подлежи на оспорвани.
Основания за възобновяване на срока - Особени непредвидени обстоятелства или поведение на администрацията, въвело жалбоподателят в заблуждение.
Предмет на съдебната проверка – чл.168. Съдът подлага на проверка за законосъобразност дал иса спазени всички изисквания за законосъобразност за издаване на АА.
Доказателства. Те идват по три линии. Основната част от доказателствата се събират в производството по издаване на АА. На второ място страните могат да искат съдът да събере нови доказателства. На трето място съдът може да назначи вещи лица или освидетелстване.
Правомощия на съда при решаване на делото – чл.173 АПК. Съдът се произнася по спора, предмет на делото с решение. Ако съдът прекрати производството се произнася с определение.
Съдът има няколко възможни варианта на поведение – да отхвърли оспорването, ако намери, че актът е законосъобразен; ако намери, че акта е незаконосъобразен съдът обявява нищожност на АА, да го отмени изцяло или от части или да го измени.

Съдът се произнася с решение в едномесечен срок и има сила по отношение на страните по делото, има отношение към останалите трети лица. Решението на първоинстанционният съд може да бъде оспорено по касационен ред. И в съдебното производство е възможно и допустимо споразумение между двете страни в административноправният спор, което ще е валидно, ако е подписано от всички заинтересовани лица. Решението се състои от 2 част: мотиви и диспозитив. Съдебните решения имат сила на присъдено нещо. Изпълнимостта настъпва, когато решението влезе в сила. Основанията за оспорване са нарушенията на 5-те изисквания за законосъобразност.
1) липса на компетентност
Законово упражняване на чужда компетентност:
1- делегиране
2- заместничество
3- горестоящ орган е издал акта на долустоящ акт
2) форма -трябва да бъде установена и съответна на акта, който трябва да бъде облечен в законна форма. Комплекстно понятие, съвкупност от изисквания към обстоятелства, действия, начини. (мотиви, обнародване).
Кворумът е съществено нарушаване на производствените правила. Липсата на кворум е липса на компетентност. Няма срокове при липса на кворум за обявяване на нищожност.
3) нарушение на административно производствените правила. Липсата на мотиви е основание за отмяна на АА. Мотивите спадат към съответствието на акта с материалноправните разпоредби- според проф.Къндева.
4) противоречие с материалноправните разпоредби
5) несъответствие с целта на закона.