16. Привилегии и имунитети на ООН.

Когато става въпрос за привилегиите и имунитетите на Организацията на обединените нации, преди всичко като нормативна база трябва да се имат предвид чл. 104 и 105 от Устава на ООН и одобрената на 13 февруари 1946 г. от Общото събрание на ООН Конвенция за привилегиите и имунитетите на Обединените нации. Същевременно обаче, както отбелязва
Ал. Янков, „...освен Конвенцията за привилегиите и имунитетите на ООН като източник на правата на ООН по тази материя следва да се имат предвид и редица други договорни актове..."217 В случая става дума за различните спогодби между ООН и други държави или международни организации по конкретни въпроси, свързани с техните взаимоотношения.
В Конвенцията е посочено, че ООН е юридическо лице и може да води преговори и да сключва международни договори; да извършва сделки с движимо и недвижимо имущество, както и да образува дела за защита на свои правни интереси (чл. 1 от Конвенцията).
Във връзка с предоставените привилегии и имунитети на ООН трябва да се подчертае, че нейното имущество и активи се ползват с юридически имунитет по отношение на всякакво вмешателство от страна на държавата по пребиваване, независимо от тяхното местонахождение. Изключение в това отношение е възможно само, ако ООН сама се откаже от този имунитет. Отказът обаче в даден случай не означава и съгласие за изпълнението на съответното съдебно решение, т.е. за него е необходим специален отделен отказ, въпреки че е дадено съгласие съществуващият спор да бъде разгледан от съответния местен съд (чл. 2, раздел 2 от Конвенцията).
Помещенията на ООН, имуществата и активите на Организацията се ползват с неприкосновеност, независимо от тяхното местонахождение. Това означава, че те „...не могат да бъдат претърсвани, реквизирани, конфискувани, експроприирани или да бъдат обект на каквито и да са принудителни, изпълнителни, административни, съдебни или законодателни мерки" (чл. 2, раздел 3 от Конвенцията).
С неприкосновеност се "ползват също така архивите и документите на Организацията, както и тези, които са предоставени в нейно разпореждане.
Организацията на обединените нации се ползва също така и с редица права от финансов характер. По-точно, тя се освобождава от всякакъв „контрол, регламентация или мораториум" (чл. 5 от Конвенцията). Организацията може да има свои собствени фондове, включително злато или каквато и да е валута, с които свободно да разполага. При упражняването обаче на тези нейни права е необходимо да се съобразява със съответните заинтересовани държави-членки. ООН се ползва с фискален имунитет по отношение на преките данъци, а също така се освобождава от установените митнически мита и такси при условие, че те се отнасят до внос и износ на предмети, предназначени за служебно ползване.
Организацията на обединените нации при официалните си съобщения ползва правото си на свободна връзка при същите условия, каквито са предоставени на всяко чуждо правителство или акредитирано дипломатическо представителство на територията на съответната държава. Същевременно в Конвенцията изрично се сочи неприкосновеността на официалната кореспонденция, както и на другите официални съобщения на ООН (чл. 3, раздел 9 от Конвенцията).
Важно значение за изясняване същността и обхвата на привилегиите и имунитетите на ООН има и Конвенцията за представителството на държавите в техните отношения с международните организации от универсален характер, приета на 14 март 1975 г. във Виена. Посочената конвенция от 1975 г. може да се разглежда като важно допълнение във връзка с Конвенцията за привилегиите и имунитетите на ООН от 1946 г. Това е така, защото Конвенцията за представителството на държавите в техните отношения с международните организации от универсален характер от 1975 г. по същество запълва една много съществена празнота на Конвенцията за привилегиите и имунитетите на ООН от 1946 г. — става въпрос за статута на постоянните представителства на държавите-членки на ООН, а това е особено важно за изясняване същността на ООН