16. Погасителна давност. Придобивна давност. Давностни и преклузивни срокове

Погасителната давност е период от време, през който ако носителят на едно субективно право не потърси неговото осъществяване, правно задълженото лице може с възражение направено пред компетентен орган да погаси правото на иск на оправомощеното лице. Погасителната давност включва три елемента: изтичане на определен срок, бездействие през този срок на носителя на субективното право и волеизявление на задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок.

Погасителната давност има редица характеристики:
- Не се прилага служебно, тъй като съдът не е длъжен да следи за нея и не може да я приложи по собствена инициатива;
- Не настъпва автоматично, а само тогава, когато задълженото лице се позове на нея; задълженото лице може да се позове на изтекла в негова полза погасителна давност само пред съответния компетентен орган; ако задълженото лице изпълни задължението си при изтекла погасителна давност той няма право да иска обратно изпълненото от него дори и да не е знаел, че погасителната давност е изтекла;
- След нейното изтичане се погасява само правото на иск на оправомощеното лице, а не самото субективно право, което продължава да съществува;
- Не се прилага в изрично предвидените от закона случаи;
- С петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок;
- С тригодишна давност се погасяват вземания за възнаграждения за труд, вземания за обезщетение и неустойки от неизпълнен договор, вземания за наем, лихви и други периодични плащания;
- Не се погасява между деца и родители докато родителите упражняват родителски права, между съпрузи и др.
- Давността се прекъсва с признаване за вземането от длъжника с приемане за действия за принудително изпълнение като с прекъсването на давността започва да тече нова давност;
- Съглашения, с които се променят законоустановените срокове или се прави предварителен отказ от давност преди тя да е изтекла са недействителни.

Придобивната давност е свързана с вещни права, представлява законоустановен период от време с изтичането, на който владелецът на една чужда вещ придобива правото на собственост върху нея.
Преклузивните срокове текат от момента на пораждане на субективното право, не могат да бъдат спирани и прекъсвани и се прилагат служебно от съда. С тяхното изтичане се прекратява самото субективно право.