15. Развод по взаимно съгласие. Обща характеристика.

При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака. Съдът трябва да прецени дали е налице такова сериозно, обмислено и непоколебимо съгласие. Той не изследва въпросът защо те искат да прекратят брака. Не се търсят доказателства за това, дали бракът е разстроен. Разводът по взаимно съгласие не е договор, утвърждаван от съда. Взаимното съгласие е основанието, въз основа на което съдът прекратява брака. 1/Първото условие е сериозно и непоколебимо взаимно съгласие. Съгласието трябва да бъде изразено най-напред в писмена молба и след това потвърдено лично от съда. Това е строго личен акт, който не може да се осъществи чрез представител. 2/Субект на съгласието е пълнолетно и дееспособно лице. Непълнолетният съпруг също може да изрази воля за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Съгласието обаче не е достатъчно, за да се допусне развод. 3/Пред съда трябва да бъде представено и споразумение между съпрузите, което съдът е длъжен да потвърди. Искането трябва са е подписано от двамата съпрузи и се представя пред съда заедно със споразумението. Допустимостта на развода е обусловена от 2 срока: 1/ не по-рано от 3 год. от сключване на брака; 2/ срок м/у помирителното заседание и съдебното заседание. Необходима предпоставка за развода по взаимно съгласие е споразумението м/у съпрузите относно последиците от развода. Споразумението се утвърждава от съда само ако то е пълно, защитава интересите на децата и отговаря на закона и морала. Съдържание на споразумението: упражняване на родителските права; издръжката на децата; имуществените отношения м/у съпрузите; издръжката м/у съпрузите; ползването на семейното жилище; изрично споразумение относно фамилното име. Имуществените отношения трябва да бъдат решени окончателно - това е един вид делба. Другият въпрос, който те трябва да уредят е за семейното жилище. При когото са децата, на него остава и ползването на семейното жилище. Друг съществен въпрос е свързан с издръжката. Възможно е те да не си дължат издръжка. Но възможно е и да установят нейният размер и продължителност. Тази издръжка е договорна, не законна. Друг въпрос от споразумението е този за децата. Децата, върху които и двамата съпрузи имат общи права. Съдът трябва да провери, дали в споразумението интересите на детето са защитени. Ако няма недостатъци, споразумението се утвърждава от съда с решение. Споразумението може да бъде атакувано изцяло или отчасти. Като това не води до отмяна на решението за допускане на развода. Само споразумението се отменя и се замества с ново доброволно или чрез спор в съда;