15. Учение за наказанието

Наказанието представлява законоустановена мярка за държавна принуда, държавна наказателна репресия, налагана от съда на виновни за извършване на престъплението лица. Наказанието като санкция представлява ограничаване на определени права и свободи на лицата. Единствено и само съдът като правораздавателен орган е компетентен да признае едно лице за виновно и да му наложи накзание по смисъла на Наказателния кодекс. Това е белег на правова държава. Наказанието засяга само престъпния деец, неговата правна сфера; обратно – наказанието не може пряко да засегне правната сфера на други лица. Наказанието, също така, е законноустановено, съгласно което се налага само въз основа на закона. Цели на наказанието: На първо място е целта за поправяне и превъзпитание на лицето, осъдено за извършено престъпление с влязла в сила съдебна присъда. Наказанието принудително ограничава права на извършителите на престъпления и по този начин реализира предупредително-сплашващо въздействие. Принудителното въздействие е съчетано с постигането на поправително-възпитателен ефект. Засилена е принудата при наказанията лишаване от свобода и доживотен затвор. Принуда с по-нисък интензитет има в наказанията обществено порицание и пробация. Системата от наказания включва доживотен затвор, лишаване от свобода, пробация, принудителен труд без лишаване от свобода, конфискация на налично имущество, глоба, лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, лишаване от право да се заема определена определена държавна или обществена длъжност, лишаване от право на получени ордени, звания и отличия ,лишаване от военно звание и обществено порицание.