15. Учението на Гроций за правото и държавата

Холандският учен Гроций (1583 – 1645 г) се счита за първи теоретик в школата на т.нар. Естествено право. Може да се каже, че Холандия по това време е най-развитата страна в света, дълго време тя е испанско владение, но след успешна борба достига своята независимост. След това започва сериозна борба за власт, където Гроций е участник в тези борби, след това е длъжен да емигрира във Франция и там написва “Правото на войната и мира” – 1625 г. Както се вижда от самото заглавие на книгата, нейна цел е да реши някои проблеми на международното право, поставяйки си тази задача Гроций достига до идеята, че е необходимо да разгледа някои по-общи въпроси. В резултат той разработва политико-правна доктрина, съдържаща редица твърдения. Той различава 2 вида право – естествено и право, установено по болеви начин от хората.
Източник на естественото право е човешкия разум, в който е заложен стремеж към спокойно и толерантно общуване на човека с другите хора. Сред някои от основните елементи на естественото право той отнася: въздържане от посегателство към чуждо имущество, задължението да се спазват обещанията, компенсирането на евентуалните вреди които сме нанесли и пр.
Установеното по полеви път право, което се дели на човешко и божествено право, трябва да съответства на предписанията на естественото право. В неговите трудове не рядко се уповава на божиите закони, но да не противоречат на естествените. За това и човешкото и божието право трябва да съответстват на естественото право.
Съгласно Гроций в далечното минало е съществувало едно естествено право на нещата, когато не е имало държава. Еволюцията обаче принуждава хората да сключат един своеобразен договор, който всъщност представлява държавата. Той смята, че държавата е един вид съглашение между хората. Хората са обединени в държава не по божията воля, а доброволно, след като са се убедили, че така ще живеят по-добре. Тази теза стои в основата на теорията на Гроций за държавата. След него всички започват от тази теория нагоре, че държавата възниква като вид договореност между хората.
Признак на държавата е Върховната власт, към атрибутите на която Гроций до голяма степен повтаря Боден. В смисъл, че функции на върховната власт са издаване на законите, правосъдието, назначаването на длъжностни лица и др.
По нататък Гроций се натъква на въпроса кой е носител на върховната власт и на въпроси за формата на управление. Изводите на Гроций в това отношение са твърде умерени и смята, че всяка една съществуваща форма на управление е в следствие на договореностите между хората. Те избират формата на управление и след като е избрана тя не може да бъде променяна. Той като цяло счита всяка съществуваща форма на управление за правомерна и отхвърля правото на гражданите да се съпротивляват предписанията на властта, били те и несправедливи. Той внася и някои специфични изключения:
- той смята, че може да измени формата на управление, ако е посочено в обществения договор.
- Гроций смята, че при някои особени обстоятелства народа има право да разтрогне договора и да преобразува държавата, т.е. смята, че има крайни случаи в които управниците на държавата заплашват своите поданици.
След като разглежда тези принципи и тези, той пристъпва към същността на своята задача. Той иска да докаже, че закона следва да съществува и във време на война, той казва: аз съм бил свидетел на такива позорни действия на християни, които са недопустими даже и за варвари. Той осъжда войните и техните организатори следва да носят отговорност (ако се води война тя трябва да е с цел мир). Един от основните международни принципи той счита стабилността и спазването на международните договори.
Две години след издаването на книгата, след нареждане на Папата тя е вписана като забранена книга. Той е един от първите основали идеята за обществения договор.