15. Особености на привилегиите и имунитетите, ползвани от международни организации.

За да могат международните организации нормално и ефективно да изпълняват своето предназначение като междудържавни органи за външни отношения, на тях им се предоставят
съответните юридически гаранции. Това са различните привилегии и имунитети, които имат в държавата по пребиваване. Тези привилегии и имунитети са предоставени както на. организацията, така и на нейния персонал.
Привилегиите и имунитетите на международните организации имат важно значение. Тяхната особеност се състои в това, че те обикновено са свързани с известни резерви или ограничения, предвидени в съответните международноправни актове. Така например, международните организации, както и дипломатическите представителства, се ползват с привилегии и имунитети по отношение териториалната юрисдикция на държавата по пребиваване, но между привилегиите и имунитетите на международните организации и тези на постоянните дипломатически представителства съществуват някои различия.
Като правило, привилегиите и имунитетите, които ползват международните организации, са посочени в техния устав или в съответния друг техен конститутивен акт. Ако в посочените учредителни актове са установени само най-общите, принципни положения относно ползваните привилегии и имунитети, то впоследствие те могат да бъдат конкретизирани с някакъв друг международноправен документ като конвенция, протокол и пр.
Привилегиите и имунитетите на международните организации като правило се съдържат в техните учредителни актове или в съответните, сключени за целта международноправни спогодби.
Сега най-важните международноправни актове, които биха могли да се посочат относно привилегиите и имунитетите на международните организации, са:
— Конвенция за привилегиите и имунитетите на Обединените нации. Тази конвенция е ратифицирана от всички държави, членки на ООН;
— Конвенция за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, приета на 21 ноември 1947 г.
— Виенска конвенция за представителството на държавите в техните отношения с международните организации от универсален характер от 14 март 1975 г.;
— Различни спогодби между международни организации и съответната държава, на чиято територия се намират централните учреждения на съответните международни организации. Обикновено в тези международни спогодби, протоколи и др. се уточняват предоставените привилегии и имунитети от държавата по пребиваване на съответната международна организация, на нейните сътрудници, както и на представителствата на държавите (ако има такива) към международната организация.
— Конвенция за предотвратяване и наказване на престъпленията против лица, ползващи се с международна защита, в т.ч. и дипломатическите агенти.