14. Учение за престъплението

Престъпните деяния са подчертано антиобществени явления. Престъпното посегателство е човешка дейност, която има обществен характер. Обект на престъпно посегателство са обществените отношения. Предметът на престъпление преставлява материална субстанция на общественото отношение, което се засяга с престъпно посегателство. Средставата за извършване на престъпление са поначало външни за обекта и предмета на престъплението. Престъпление е това обществено деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Законът е определил елементите на това понятие: деяние, обществена опасност на деянието, наказуемост и виновно извършване. Престъплението е наказуемо деяние. Определено действие или бездействие е наказуемо именно, защото е противоправно. Признак на понятието за престъпление е и вината.. Вината е елемент от субективната страна на престъплението. Вината се проявява в 2 форми – умисъл и непредпазливост. Вината е определена като съзнателно и целенасочено поведение на дееца, с което той накърнява обществените отношения или ги засяга, независимо дали става дума за активно или пасивно състояние на дееца и на неговата психика. Деянието бива умишлено и непредпазливо. Съставът на престъплението разкрива няколко групи признаци: относно обективната страна на престъплението, относно обекта на престъплението, относно субективната страна на престъплението и относно неговия субект. Обективни признаци са изпълнителното деяние, предметът на престъплението, времето, мястото, обстановката на извършване, средствата за извършване на престъплението. Субективните признаци на състава се отнасят до въпроси на психологията и психиката на едно лице.