14. Сделка. Видове сделки. Съдържание и сключване

Сделката представлява волеизявление на равнопоставени субекти въздигнато в юридически факт, от който възникват правни последици (права и задължения). Всяка сделка се характеризира чрез особеностите на своето съдържание. Съдържанието на сделката включва т. Нар. Съществени елементи и допълнителни условия, които наричаме още модалитети. Съществените елементи от съдържанието на сделката са тези, без които тя не би могла да съществува. Първият съществен елемент от съдържанието на сделката свързване с нейния предмет. Предметът на сделката включва всичко онова, за което страните се договарят и встъпват в правоотношения помежду си. Предмет на сделката могат да бъдат както вещи, така и правата върху вещи. Друг съществен елемент от съдържанието на сделката свързване със страни по сделката – различните видове субекти на правото, които сключват сделката и като страни по нея встъпват в правоотношения помежду си. Принципът е, че страни по сделката могат да бъдат дееспособни правни субекти, освен ако законът не предвижда друго. Волеизявлението представлява външно обективиран израз на мисловните процеси протичащи в съзнанието на субекта. Обикновено за сключването на сделката са необходими повече от едно волеизявления. Това от своя страна води до изискването между волеизявленията на страните да бъде постигнато съгласуваност. Съгласието е другият съществен елемент от съдържанието на сделката. Липсата на който и да е от съществените елементи опорочава съдържанието на сделката и води до нейната недействителност. Наред със съществените елементи в съдържанието на сделката съществуват и т. нар. модалитети т.е. допълнителни условия допълващи съдържанието на сделката. Тези допълнителни условия практически са свързани с поясняването на правата и задълженията за страните произтичащи от сделката. Такива обикновено са различни условия свързани с изпълнението на последиците от сделката или пък срок за изпълнение на правата и задълженията на страните, вещни тежести обезпечаващи изпълнението на правата и задълженията на страните. От съществено значение за сделката е и моментът на нейното сключване. С него правото свързва началния момент на възникване на правата и задълженията на страните произтичащи от сделката. При някои видове сделки, а именно т. Нар. Консенсуални сделки, сделката се счита за сключена и достатъчно условие за нейното сключване е постигането на съгласие между волеизявленията на страните по отношение на предмета на сделката. При други сделки обаче т. Нар. Реални сделки освен постигането на съгласие между страните по отношение на предмета на сделката необходимо условие, за да се счита тя за сключена, е и изискването за фактическото предаване на вещта предмет на сделката. Според броя на волеизявленията необходими за възникването на сделката ги разделяме на едностранни, които възникват в резултат на волеизявление на само една от страните, двустранни, които възникват в резултат на съгласуваност на две или повече насрещни волеизявления и многостранни, които възникват в резултат на две или повече волеизявления, които не са насрещни, а са насочени към постигането на обща цел. Според правните последици, които възникват за страните от сделката те биват възмездни, при които задължения възникват и за всяка от страните по сделката и безвъзмездни, при които задължения възникват само за една от страните по сделката. В зависимост от изискването за форма на волеизявлението като условие за валидност на сделката те биват формални и неформални. Формални са тези, при които законът изисква задължително писмена форма на волеизявлението като условие за тяхната валидност. В зависимост от това дали законът се интересува от причината за сключването на сделката ги разделяме на каузални, които имат конкретно основание за сключването на сделката и абстрактни – законът не се интересува от основанието за сключването им.