13. Политико-правното учение на Жан Боден

Французин, юрист – 1530-1596 г. Участник в „Генералните щати”; Най-известното – ШЕСТ КНИГИ ЗА ДЪРЖАВАТА
Пръв формулира и обосновава идеята за суверенитета като съществен признак на държавност – „Суверенитетът това е абсолютната и постоянна власт на държавата над своите граждани и поданици”. Висша и независима власт, както вътре в страната, така и в отношението с чуждите държави. Суверенитет означава независимост на държавата /в сл. Франция/ от римския папа, германския император и всяко друго държавно образование.

Суверенитетът като върховна власт включва в себе си :
- правото да се издават и приемат закони;
- правото да се обявява война и сключване на мир;
- правото да се назначават длъжностни лица;
- правото да се секат монети – парична единица;
- правото да се установяват мерки и теглилки;
- правото да се събират данъци

Първостепенна роля Боден отдава на формата на държавата. Той отхвърля делението на правилни и неправилни държави от античността. Тъй като то е дълбоко субективно, няма обективен характер. Ако в една държава има власт на един човек , неговите привърженици ще я нарекат монархия, а противниците му – тирания. Същността на нещата е в това, на кого принадлежи суверенитета – реалната власт.
Крачка напред – отхвърля наличието на смесен тип държава – такова не може да съществува, защото няма как по равно да се подели властта !!! Според него, във всяка една конкретна държава един от тези елементи има решаваща власт и той определя формата на държавата като цяло!
Разглеждайки различните форми, Боден смята, че различията идват от историческите и природни особености на дадена страна. Например на север живеят храбри народи и силни войски, на юг – процъфтява ума. В Средата – разум и справедливост, а на Юг – религията. Спекулативни размишления. От тук определя формата на държавата, която се предпочита /предопределя/
Отнася се отрицателно към „демокрацията”, нарича народа „гологлав звяр, лишен от разсъдък”. Не одобрява и аристократичната държава – според него сред аристокрацията има малко умни хора, има борби за власт, раздори.
За най-добра форма счита МОНАРХИЯТА
Отхвърля идеята за изборна монархия, с аргументи, че в периода на изборите ще властват раздори и междуособици. Според него изборният монах няма да се грижи за общото благо, тъй като има несигурност в бъдещето – той ще се грижи за личните си интереси.