13. Хуманистична концепция за държавата: Николо Макиавели.

Николо Макиавели
Роден е през 1469 г. във Флоренция, произхожда от западнал аристократичен род. Самообразова се, изучавайки Платон, Аристотел, Полибий, Цицерон. Продължител е на възрожденския хуманизъм, в духа на ренесансовата обществена мисъл той развива антиклерикални възгледи. За него творецът на историята е човекът. Той излага идеята за съдбата (fortuna), която схваща като обективна историческа необходимост и закономерност.

Според Макиавели хората не са безпомощни да променят нещата в света и смята че съдбата разполага с част от нашия живот, а останалото зависи само от хората. При Макиавели антропоцентриската концепция за света получава нови измерения. Той е първият голям мислител от Възраждането, който разглежда човека не само от естетическа и етическа, но и от социално-политическа страна. Святостта на идеалния човек, Макиавели заменя с практичността на действената личност, разкрита в политиката.

Макиавели разделя държавите на републики и княжества. От една страна той обособява родовото понятие "държава" от видовете - република и княжество. От друга страна той въвежда термина "Stato" за означаване на родовото понятие за държавата.

В своята идеология Макиавели търси отговор на реалните, действителните проблеми, а не се насочва към мечтани идеални модели на държавата. За него настоящата действителност е свързана с миналото. В историята той търси и намира политическите закономерности, присъщи на настоящето. За него закономерностите в политическия ред са постоянно движение, спадове и възходи, а двигателят е политиката. За него тя е целенасочената дейност по управление на държавата, осъществявана на основата на осъзнат интерес. Именно това схващане е основата, върху която се изгражда учението му за държавата като политически ред.