13. Политико-правното учение на Жан Боден

Боден е юрист, депутат от третото съсловие 1530 – 1596 г. Основното му съчинение е “Шест книги за държавата”, издадено е първо на френски език, а след това и на латински, за стане популярно в цяла Европа. Основна заслуга на Боден в сферата на политиката и правото е това че той за първи път мотивира и широко формулира понятието суверенитет като един от най-съществените признаци на държавата. Той казва: Суверенитета това е абсолютната и постоянна власт на държавата, не свързана с никакви закони власт над поданиците, както и в отношенията с други държави. Този, който е над суверенитета е бог и природните закони. Суверенитет означава преди всичко независимост на държавата от Римския папа и изобщо от църквата, така и независимост, спрямо друга държава. Суверенитета сключва в себе си правата да се издават и отменят закони, да се обявява войни и да се сключва мир да се назначават висши длъжностни лица, да осъществява правото на помилване, правото да се секат монети и др.
В своето учени за държавата Боден много следва Аристотел. Основното ядро на държавата се смята семейството. Държавата е съвкупност от семейства а не от отделни лица. За разлика от Аристотел, Боден не е привърженик на робството, за това е за постепенната отмяна на родството и на близки до него обществени отношения. Първостепенно значение Боден придава на формата на държавата, той отхвърля разпространеното мнение на Аристотел, че държавите са правилни и неправилни, защото според него тази оценка – правилен/неправилен е изцяло субективна. Той смята, че правилния подход е да се прецени на кого принадлежи суверенитета, за това той отхвърля разпространеното мнение, че смесената (аристокрация, демокрация, монархия) форма на държавата е най-добрия вариант на управление. Той казва, че няма как властта да е поделена на 3 част, винаги някой елемент доминира. Който притежава властта да приема закони, той притежава реалната власт на държавата.
Боден смята, че здравината на държавата зависи от различните природни и исторически факти на един народ и една държава. Към демокрацията Боден се отнася отрицателно, той смята, че демократичната държава има прекалено много власти и прекалено много закони, а общото дело, като цяло е в упадък. Той отъждествява народ с тълпата и го нарича "многоглва" - лишен от разсъдък власт. Той не одобрява и аристократичната власт, той казва: сред аристократите са много малко умните хора, в резултат на което управлява глупавото малцинство от тях. Боден смята, че в една голяма държава аристократичната форма на управление не е подходяща.
За най-подходяща форма той счита монархията. Монарха управлява също така естествено, както и Бог управлява вселената. Той се позовава най-вече на историческия опит за да достигне до този извод. Боден утвърждава, че особено за големите държави монархията е особено необходима. В монархията са обезпечени енергичността във властта с компетентността Боден оспорва мнението, че монархията трябва да е избирателна. В периода на изборите са неизбежни раздори и неразбирателства.
Боде счита за най-добра държавна форма е кралската монархия, където властта принадлежи изцяло на краля. За това той нарича Генералните щати мъдри. Боден засяга въпроса за т.нар. сложни държави: 2 вида – такива, които се основават на равенство (Швейцария, която обединява различни кантони, всеки от който запазва своя суверенитет); такива, които се основават на принципа на неравенството (Единната Германска държава, която се основава на толкова неравностойни една на себе си структури, където не може да се говори за равенство)