13. Инкасо-понятие, видове, механизъм

Понятие и видове инкасо. „Инкасо” буквално означава събиране. Инкасото е услуга, предлагана от банките, чрез която износителят по МП в една държава може да получи плащане от длъжника в друга държава.
А) Банковото инкасо е уредено като банкова търговска сделка. Според определението с договор за банково инкасо банката се задължава срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере негово парично вземане или да извърши друго инкасово действие. С договор за банково документарно инкасо банката по поръчка на наредителя се задължава срещу възнаграждение да предаде на друго лице документи, даващи право на разпореждане със стоки или други документи срещу заплащане на сума, която банката се задължава да събере, или срещу извършване на други инкасови действия.
Страни по договора за инкасо са наредителят - износителят (продавачът) при МП и неговата обслужваща банка. Продавачът нарежда на своята банка да инкасира (събере) в държавата на купувача цената, която му се дължи по договора за МП.
По договора за инкасо П трябва да плати на банката уговореното възнаграждение. По своята същност И представлява инкасиране само на книги, затова при изпълнение на банковото инкасо и на банковото документарно инкасо банката отговаря само за неточно изпълнение на дадените нареждания. Тя не е длъжна да проверява формата и редовността на документите. С договора за инкасо тя, също така, не гарантира на износителя, че за изпращането на товара той ще получи плащане от чуждестранния К
• - Финансови документи - чекове, менителници, платежни разписки или други документи за получаване на парично плащане;
- Търговски документи – сметко-фактури, документи за експедиране на стоката, коносаменти, товарителници, застрахователни полици, сертификати за произход на стоката, сертификати за качество на стоката и др.
Б) Инкасото – два вида: чисто и документарно. И при двата вида, в договора за инкасо наредителят трябва да посочи документите, който банката трябва да обработи.
ЧИСТОТО инкасо банката инкасира само финансови (платежни) документи, но не инкасира търговски документи. То не дава никаква гаранция на продавача, че ще получи от купувача цената. При него продавачът експедира стоката, включително всички документи, които дават право на разпореждане с нея, след което подава в своята банка финансов/платежен документ с искане той да се предяви на купувача за плащане. Затова чистото инкасо трябва да се избягва.
ДОКУМЕНТАРНОТО инкасо банката е длъжна да обработи или едновременно финансови и търговски документи, или само търговски документи. дава по-големи гаранции на продавача, защото той експедира стоката, но запазва и предава на банката търговските документи за нея, най-често - документите, които дават право на разпореждане с нея, с нареждане банката да събере от продавача цената на стоката, и едва след като получи плащането, да предаде на купувача документите за стоката.
Ако търг. док, който банката трябва да обработи е коносамент, П запазва правото си на собственост върху стоката, докато не получи плащането на нейната цена. Банката контролира собствеността върху стоката, защото трябва да предаде коносамента на купувача само ако той плати дължимата цена.
Ако в търг. док., дадени на банката, е включена товарителница, продавачът не притежава собствеността върху стоката, защото товарителницата не е документ за собственост върху стоката. Но продавачът може да запази контрол на стоката, като я изпрати на обслужващата банка на купувача, или на място, което е под надзор на тази банка. Последната ще предаде стоката на купувача едва след като той плати цената.
Извод:П може да запази контрол върху товара само ако е сключил дог. за документарно инкасо, защото само при него банката обработва търг.док. При чистото инкасо П предава търг. док. пряко на К, т.е. той предава контрола върху стоката на купувача без предварителни условия. Затова при чистото инкасо от банката се иска единствено да събере цената от К, който може да откаже плащане. т.е. при чистото И П се доверява на К.
Механизъм по инкасо. Участниците в инкасовата операция са продавачът-износител, неговата обслужваща банка, К и неговата банка, която се нарича още инкасираща банка. Механизмът на инкасо е следният:
- в договора за МП страните уговарят инкасова ф-ма на плащане на цената. Това означава, че инициативата за плащането излиза от П. В договора се уговаря вида на инкасото и условията, при които К ще плати цената. По правило цената се плаща след изготвянето на инкасовите док. и изпращането на стоката от П;
- След като изпрати стоката, П нарежда на своята банка да инкасира цената, като й предава док., които банката следва да предаде на К само при условие, че последният плати цената. Банката се свързва с банката на К, която го уведомява за искането за плащане и условията, при които той ще получи стоката, съответно док. за нея. Ако К плати, банката на П предава на неговата банка док. за стоката, или самата стока, която пък предава тези документи на К.
Следва, че основаната разлика м/у Акредитив и И е в следното:
- Инициативата за плащането при А излиза от К, а при И – от П;
- При А П получава цената в по-ранен момент – след като изпрати стоката на К, докато при И срокът за плащане се удължава, защото е необходимо док. да достигнат до К и той да се съгласи да плати цената на стоката, за да ги получи. Затова инкасовата форма на плащане е изгодна за купувача-вносител, докато акредитивната форма е по-изгодна за продавача-износител.