13. Представителство – понятие и видове

1. Понятие за представителство.
По начало както правоспособността, така и дееспособността са предпоставка правните субекти да участват в гражданския оборот. В случаите обаче, когато липсва дееспособност на субектите се налага техните действия да се извършат от представител. Представителството се изразява в извършването на правни действия от едно лице наречено „представител“ като тези действия са от името и за сметка на представлявания. В законът за задълженията и договорите се съдържа определение за представителството, според които едно лице може да представлява друго по силата на закона или по волята на представлявания като последиците от правните действия, които извършва представителя настъпват направо за представлявания. Представителството притежава определени характерни черти. За да е налице представителство трябва да съществува правоотношение между поне две лица, едно от които е представляван, а другото представител. Друга характеристика е, че представителят винаги трябва да извършва действията в интерес на представлявания. Когато представителят осъществява съответните правни действия, той винаги трябва да уведоми третото лице, че тези действия са от чуждо име и за чужда сметка.

2. Представително правоотношение.
Представителството като правен институт се характериза с наличието на поне два вида правоотношения. Като първото правоотношение е между представител и представляван, а другото – представител и трето лице. Правоотношението между представителя и представлявания се нарича представително и по силата на това правоотношение представителят черпи представителната си власт. Тази представителна власт може да произтича както от закона така и от опълномощителна сделка. За да бъде на лице представителство, представителят и представляваният трябва да отговарят на определени характеристики. Представляван може да бъде всяко физическо и юридическо лице. Представител може да бъде всяко дееспособно лице.

3. Видове представителства
В зависимост от основанието за възникване на представителна власт – доброволно – тогава, когато представителството се учредява по волята на представлявания, в този случаи представляваният сам избира кой да бъде негов представител, сам решава обема на представителната власт на представителя; законово – то възниква без да е необходима волята на представлявания, в този случай обемът на представителната власт се определя от законът. В зависимост от вида на правните действия, които представителят може да извършва, представителствата биват активно представителство – тогава когато представителят може да извършва само действия за представляване; пасивно – когато представителят е властен да приема само волеизявления, предназначени за представляване; смесено. Според обема на представителната власт представителството може да бъде с пълна и с ограничена представителна власт. Представителството на юридическите лица е особен вид задължително представителство. При юридическите лица съществува представително правоотношение между физическото лице, което е съответния представителен орган и самото юридическо лице. Вида на представителния орган и обема на представителната му власт зависи.