12. Политико-правни идеи на Реформацията

Реформацията – масово обществено движение – 16 век в страните от Западна и Централна Европа
РЕФОРМАЦИО” от лат – означава промяна, преобразуване
По своята дълбока съвкупност това е движение срещу основните постулати на католическата църква. Център на реформацията са Германия и Швейцария.
Свързва се с името на професорът по богословие Мартин Лутер – 1483-1546 г. При ежедневната си работа с църковните текстове стига до идеи, които се разминават с практиката на католическата църква от неговото време.
През 1517 г. – решава да даде публичност на своето съгласие, излага го в писмен вид и го обосновава теоретично с една от най-осъдимите практики на църквата през Средновековието – „продажба на индулгенции” – това е и един писмен документ, който опрощава греховете.
В цели 95 тезиса излага своето несъгласие с тази практика и ги заковава на вратата на една църква.
Следват теоретични диспути с други богослови, но не могат да постигна компромиси и Лутер окончателно скъсва с Рим и Ватикана. Той смята, че цялата йерархия на католическата църква, монашеския институт, обредите и ритуалите в католическата църква нямат основа, не са част от истинското християнство. Само това, което има пряко потвърждение в Библията, може да бъде свещена истина. Всичко останало в религиозната област е дело на човешкият ум, страсти и слабости и може да бъде подхвърлено на рационална критика и преценка.
Освен това Лутер отстоява идеята за самостоятелност на държавата по отношение на църквата. Службата на свещеника е само разпространяване на божите слово и поучаване на християнството, всичко останало е дело на държавата. Дори духовниците са длъжни да се подчиняват на държавата в другите си дейности. На територията на Германия избухва война между католици и лутерани, която завършва с мир през 1555 г. Няма победител, но лутеранството спечелва победа - то бива признато като алтернатива на католическата вяра. Редица немски княжества и градове го приемат в различни варианти.
Тези части от християнската общност, които са се отцепили от католицизма, се наричат „ПРОТЕСТАНТИ”. Князът имал право право да решава религиозността на своите поданици. Няколко князе изпращат „протест” до Ватикана, срещу това право и от там се наричат ПРОТЕСТАНТИ.
В ЛУТЕРАНСТВОТО преобладава критиката, но на мястото на отхвърленото трябва да дойде нещо друго, то не е единно, а множество различни направления. Или те са си християнство, но с много големи разлики.
Едно от тези „Разклонения”, което е по-известно като КАЛВЕНИЗЪМ, по името на Жан Калвин. 1509-1564 г – основава в Женева своя църковна община, тя се управлява от изборен орган. Интересен е с това, че има много силен етичен привкус. Калвиновата етика става символ за цялото протестантско направление в християнската общност.

Такива са: култът към етичността и трудолюбието;
безусловната честност в деловите отношиения;
вярност към дадената дума;
спазване на договорните взаимоотношения – стабилност;
личен аскетизъм

Били са реална отличителна черта на протестантската общност поне определено време. И дори някои голеи учени /напр. Вебер Макс/ твърдят, че именно протестантската етика представлява ДУХЪТ НА КАТОЛИЦИЗМА. Съвременният капитализъм се развива най-възходящо 17-18 век, където е господстваща протестантската религия /Англия, Холандия, САЩ/ и Вебер смята, че реалното приложение в живота на горните етични норми пряко съдействат за буржоазното развитие на капитализма.
Католическата църква се опитва да вземе мерки срещу факта, че от нейната общност отпадат милиони хора. Едно от най-ефективните средства за борба срещу тях стават т.нар. „общества на Исус”, основано от испанския аристократ Игнаций Лойола, което скоро, чрез папска була прераства в монашески орден на ЙЕЗУИТИТЕ / 1540 г/ боен отряд на войстващата църква. Негова особеност, в сравнение с другите монашески ордени е това, че те не се изолират от обществото. Те остават в обществото, основно правилото им е максималистична клетва за послушание – краен и решителен отказ от собствена воля – пълно подчинение на началника на ордена – Лойола , един от най-големите фанатици в историята. „Ако Църквата твърди, че това, което виждаме бяло е черно, ние веднага трябва да се съгласим с това” Подчиненият гледа на своя началник като на Христос – дори да иска от него извършване на смъртен грях- той трябва да го извърши!!!
Все още съществува, но не е същото като преди „Целта оправдава средствата” е йезуитска максима. Те чрез тези похвати успяват донякъде да спрат протестантството. Техните интриги и убийства на държавни глави предизвикват широко недоволство, и дори понякога и Ватикана ги е забранявала.