12. Политико-правни идеи на Реформацията

Латинската дума "reformatio" означава промяна, преустройство и с термина реформация се обозначава масовото движение против кат църква, появило се в редица държави от западна Европа през 16 в. Началото на реформацията в Германия слага професор Мартин Лутер (1483 – 1546 г.). Той е професор по богословие и именно в хода на своята преподавателска работа той достига до изводи, че съвременната католическа църква към (16 в изключително много се е отдалечила от идеите на първоначалното християнство. Опирайки се на анализ на светото писание Мартин Лутер доказва, че цялата йерархия на католически църква, целия монархически институт, обредните служби не намират опора в светото писание. Той смята, че източник на вярата е самото слово божие – светото писание. Именно той превежда Библията на немски език и смята, че това е единствения източника на християнството. Един от елементите, с който той не е съгласен и не присъства в Библията е продажбата на т.нар. индулгенции На 31.10.1517 г. той заковава на врата на една църква свои 95 тези, в които доказва, че продажбата на индулгенции нарушава християнството. Лутер се опира на една база, която дава популярност на неговите идеи: Всичко от Библията има свещен характер и ние трябва да се съобразяваме с него, всичко останало от религия има добавъчен характер и е създадено от хората за това подлежи на критика. Така същността на църквата от 16 век е отхвърлена от Мартин Лутер.
Той твърди че човек живее в 2 сфери – сферата на евангелието и сферата на закона.
Ако целия свят се състои от истински християни, то няма да има нужда нито държава, нито от монарси, нито от закон, нито от държавно насилие, обаче Лутер казва, че винаги тези които се държат като християни ще бъдат малцинство. За това той утвърждава 2 системи на управление – за истински вярващите и една светска система, предназначена да задържа злото. Истинския християнин е длъжен да се грижи за хората, да почита светското началство, да плаща данъци. Лутер всъщност защитава идеята за самостоятелността на държавата по отношение на църквата. Църквата трябва да разпространява божието слово, но всичко останало трябва да се прави от държавата.
Лутер смята, че в религиозните дела принудата няма място.
Стига се до религиозна война, която на територията на Германия завършва с т.нар. Алзбуртски мир от 1555 година, съгласно който лутеранството става равноправна на католицизма религия. Реформацията като цяло нанася тежък удар на католическата църква, много градове възприемат протестантството и някои скандинавски държави.
Това е предпоставка за създаването на нови учения – Калвинизъм. Основател е Жан Калвин (1509 – 1564 г). Най-важната му идея е тази за абсолютната предопределеност на човешката съдба. Съдбата на всеки човек е определена от Бог. В същото време човек не знае каква е тази съдба, за това Калвин учи на активна позитивна дейност. Той има в предвид, че и в двата случая активната проява на позитивни действия ще помогне на човека. Той се разпространява много в Франция, Холандия, Шотландия.
Католическата църква не остава пасивна и всички действия, които тя предприема за ограничаването на реформацията се приемат като контрареформация Между 1545 – 63 г. се свиква “Тридентски събор”, който формира една програма за борба с реформацията. Като основно учение тук се утвърждава това на Тома Аквински, а основно оръжие т.нар. обществото на “Исус”, който става монашески орган на Йезуитите . С папската була, с която се утвърждава устава на ордена е наречен “Боен отряд на войнстващите за църквата”.
Йезуитите успяват в някои държави да възстановят католицизма.