11. Рангове. Повишаване в ранг и длъжност.

Когато се издава заповедта за назначаване се определя и ранга.
1. Ранг – изразява професионалната квалификация на съответния държавен служител. Рангът е съвкупност от знания и умения. Има младши и старши ранг, всяка група има по 5 степени, те вървят от по-голям към по-малък(първи ранг е най-висок). За всяка една длъжност има определен минимален ранг(не може да има държавен служител със средно образование). Най-висши длъжности, който се заемат от държавния служител са:славен секретар в министерство – минимален четвърти ранг, минимален опит 10 г.; главен секретар на администрацията на НС – пети (минимален) ранг, 9 години професионален опит; главен секретар на администрацията на президента – минималният ранг е трети, минималният опит е 12 години стаж; секретар на община с население над 5000 души – минимален първи ранг, 7 г. стаж;секретар на кметство – трети минимален ранг и четири години опит.
Експертни длъжности – аналитични или контролни функции, спомагателни длъжности.
За лицата, които постъпват за първи пътна държавна служба и нямат ранг и професионален опит заповедта се издава и се определя пети младши ранг. За лицата, които постъпват за първи път, но имат съответния професионален стаж се определя ранг в съответствие с предвидените в класификатор минимален ранг. За държавния служител, който е спечелил конкурс и притежава ранг по-нисък от колкото се изисква за новата длъжност му се определя минималният ранг,който се изисква за да се заема съответната длъжност. Всичко това е свързано с атестиране. Ежегодно всеки държавен служител подлежи на атестация(оценка, прилага се наредбата за атестиране). Не може да има повишение ако няма атестация.

2. Повишаване в ранг:
1) за младшите рангове – на всяка втора,трета или пета година на основа на атестирането може да има повишение
2) старшите рангове – не по-рано от 3,4,5 години
Възможно е по изключение повишение преди минималния срок само ако при атестирането лицето е получили най-висока оценка – еднократно.