11. Учението на Николо Макиавели за държавата и политиката

Николо Макиавели
Длъжностно лице във Флоренция, една от провинциите, т.е има достъп до държавните тайни, в последствие е лишен от длъжност и се занимава с литературна дейност, енциклопедична личност, занимава се с художествени произведения, политически, исторически и др.
Най-известно произведение ГОСПОДАРЯТ, събран е политическия му опит, свободно от теология, изцяло светско, основано и на наблюденията му върху съвременните политически мъже, а също и върху дейността на държавните органи. Макиавели твърди, че изучаването на историята , миналото, дава възможност да се предвиди бъдещето или поне да се определят онези конкретни действия, които могат да бъдат полезни на владетелите в настоящето. Държавата МАКИАВЕЛИ разглежда като отношение между правителството и поданиците, като това отношение може да бъде основано или на страха „ на поданиците” или на „любовта им, независимо от формата на държавата”. Всяка държава е здрава дотогава, докато страхът не прерасне в ненавист, а любовта – в презрение. Стои на централно място въпросът за способността на правителството да заповядва на своите поданици. Дава редица практически препоръки за това как владетелите да се отнасят към своите поданици.

Цел на държавата според Макиавели е осигуряване сигурността на личността и собствеността. Следвайки античните автори, той отдава предпочитание на смесените форми на управлението, обединяваща трите елемента:
монархия;
аристокрация;
демокрация.

На първо място отдава много голямо значение, но пряко обвързва закона със силата, принудата. Особено в разсъжденията си за армията, войската - „ Няма добри закони, там, където няма добра войска и там, където има добра войска – там са добри законите” – против е наемната войска, тъй като не е достатъчно надеждна.
Важно средство на политиката е религията, но за него тя не е базова основа на обществото, а инструмент за по-ефикасно управление на поданиците. Явно е бил свидетел на огромните пороци, царящи в католическата църква. Дори допуска, че християнството може да се преобразува и да служи на интересите на държавата; в противоположност на богословите, Макиавели твърдо отделя политиката от морала.Политиката е особена сфера на човешката дейност, която си има свои закономерности и те трябва да бъдат осмислени и изучени, като се опира на целта , на практиката, а не да ги извеждаме теоретично. Този подход към изучаване на политиката и държавата е грамадна крачка напред. Най-известен е с това, че не само отделя политиката от морала, но и в някаква степен ги противопоставя, според него, постъпките на политиците не трябва да се оценяват от морална гледна точка, а по постигнатите резултати. Държавата се създава и се съхранява само чрез сила. Методи за осъществяване на властта са :
хитростта;
коварството;
измамата
Макиавели съветва държавните дейци да не бъдат верни на даваните обещания : „Разумният владетел не може и не бива да остане верен на своите обещания ако това вреди на неговите интереси и ако са отпаднали причините, които са го накарали да направи такова обещание”
При това всички тези коварства, вероломства, жестокости, трябва да се правят така, че да не подбиват авторитета на върховната власт. Затова и думата МАКИАВЕЛИЗЪМ е символ за политическо коварство. В същото време в по-широк план в идеологията на Макиавели са обосновани програмните идеи на новото време :
неприкосновеност на частната собственост;
безопасност на личност и имущество;
Републиката като най-добра държавна форма;
Подчиняване на религията от страна на политиката
Затова не е странно , че тези негови идеи са доразвити и от следващите идеолози. Макевиализмът далеко не са само практически указания , а има и сериозни теоретични идеи.