11. Учението на Николо Макиавели за държавата и политиката

1469 – 1527 г.
Макиавели е изваден от системата на държавната власт и той започва да се занимава с литературна дейност, пиши както политически, така и исторически произведения, а също и някои художествени произведения. Смята се че с неговото учение се слага началото на новото политическо време. Прави впечатление че неговото политическо учение е освободено от теологията. То е основано на изучаваното то страна на Макиавели, на политически и държавен опит на самия него.
Държавата, независимо от нейната форма, е отношение между правителството и поданиците. Тези отношения могат да се базират или на страха или на любовта на поданиците. До голяма степен книгите на Макиавели са посветени на въпросите около правилата за правенето на практическа политика. Основна цел на държавата той счита защитата на отделната личности и защитата на собствеността, той до голяма степен възпроизвежда идеите на Полибий за възникването на държавата и цикличността на формата на управление. Той е за смесена форма на държавно управление – монархия, аристокрация, демокрация.
Свободната форма на държавно управление трябва да се основава на компромис, заедно с това той говори с ненавист за феодалното дворянство и приканва към неговото унищожение. Той отдава много голямо значение на Законите на Ликург, благодарение на тях Спарта просъществува 20 години.
Макиавели счита религията за важно средство на политиката. Там където има силна религия лесно се създава силна армия, т.е. религията я вижда като едно средство за управление на хората. В същото време не одобрява съвременното християнство, което проповядва смирение и самоунищожение.
Макиавели допуска, че християнството би следвало да се преобрази по начин, по който да служи за прослава и защита на населението. Неговата идея е че не политиката трябва да служи на религията, а религията трябва да служи на политиката. Той настоява за разделение на сферата на политиката и сферата на морала. Политиката е особена сфера на човешката дейност, имаща свои закономерности, които трябва да бъдат изведени от практиката. Това всъщност е една грамадна крачка напред в политико-правната теория. Той продължава напред и до голяма степен противопоставя политиката на общоразпространените представи за човешко и нечовешко, срамно и позорно. Той смята че права на морала регулират отношенията между от
Макиавели казва: действията на държавниците трябва да се оценяват по това да ли са допринесли за човешкото благо, а не от морална гледна точка.
Макиавели пише, че методите за осъществяване на властта са коварството, измамата, държавния деец не винаги е длъжен да спазва договори.
Което изисква от съответния политик мъжество и героизъм.
По добре държавника да внушава страх, а не любов.
Вероломството и жестокостта трябва да се извършват така че да не накърняват авторитета на държавната власт.
Макиавели съветва държавниците да се преструват на носители на религиозни и нравствени добродетели.
Всички тези съвети ги е взаимствал от обичайната политическа държавна практика.