11. Лични привилегии и имунитети на дипломатическия персонал.

Привилегиите и имунитетите на сътрудниците на дипломатическото представителство са различни, в зависимост от техния международноправен статут. Най-пълни са привилегиите и имунитетите на шефа на представителството и на членовете на дипломатическия персонал, т.е. на лицата, които имат дипломатически ранг — така наречените дипломатически агенти.

Лична неприкосновеност.
Главната цел на предоставената неприкосновеност на личността на дипломатическия агент е да може той независимо и безпрепятствено да изпълнява служебните си функции. Чл. 29 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения гласи: „Личността на дипломатическия агент е неприкосновена. Той не може да бъде арестуван или задържан под каквато и да е форма. Приемащата държава е длъжна да се отнася към него с дължимото уважение и да взема всички надлежни мерки за предотвратяване на каквито и да било посегателства върху неговата личност, свобода или достойнство."
Неприкосновеността на личността на дипломатическия агент започва с влизането му на територията на страната, където ще изпълнява своите служебни функции и се прекратява с напускането на тази територия.
Във връзка със зачестилите нарушения спрямо неприкосновеността на лицата, ползващи се с международноправна защита, на 20 февруари 1977 г. влезе в сила специална Конвенция за предотвратяване и наказание за престъпленията против лица, ползващи се с международна защита, в това число и дипломатическите агенти.
Във вътрешното законодателство на редица държави изрично се потвърждава международноправното задължение за гарантиране неприкосновеността на шефа на представителството и на членовете на дипломатическия персонал. В САЩ, както вече бе посочено, на 27 август 1964 г. Конгресът на САЩ прие специален закон „За защита ръководителите на чужди държави и на други официални лица". Във Великобритания също съществува специален „Закон за дипломатическите привилегии". В Наказателния кодекс на Република България специално е предвиден текст, по силата на който се предвижда наказателна отговорност за посегателство срещу официален представител на чужда държава.

Неприкосновеност на личната резиденция.
В чл.30, т. 1 от Виенската конвенция за дипломатическите Отношения е посочено: „1. Личната резиденция на дипломатическия агент се ползва със същата неприкосновеност и защита, както и помещенията на представителството."
Под лична резиденция на дипломатическия агент трябва да се разбира жилището, в което той живее. Трябва да се посочат и тези, които имат помощен характер като: таван, мазе, гараж и пр. Без значение за неприкосновеността е собствеността на частната резиденция на дипломатическия агент. Също така без значение за неприкосновеността е дали личната резиденция на дипломатическия агент е временна или постоянна. Като временна резиденция на дипломатическия агент може да се счита стая (апартамент) в хотел, каюта на кораб, купе на влака пр. места, в които той пребивава за по-къс или по-дълъг период от време.
Неприкосновеността на личната резиденция на дипломатическия агент означава, че никой без негово разрешение не може да влиза в нея. С неприкосновеност се ползва не само личната резиденция на дипломатическия агент, но и имуществото, което се намира в нея.
Неприкосновеността на личната резиденция, като производна на личната неприкосновеност, се ползва винаги, където и да се намира съответният дипломатически агент. Една лична резиденция ще се счита, че се ползва от дипломатическия агент съобразно с реда и правилата, установени в страната по пребиваване.
По смисъла на чл. 30, т. 2 от Виенската конвенция с неприкосновеност се ползва не само личната резиденция на дипломатическия агент, но също така и „Неговите книжа, кореспонденция ... и неговото имущество...". Без значение е дали тези негови книжа или кореспонденция имат служебен или личен характер.

Имунитет по отношение юрисдикцията на приемащата държава.
Международноправната доктрина и практика са единодушни, че шефът на дипломатическото представителство и всички останали лица, членове на дипломатическия персонал, се ползват с имунитет, т.е. те се освобождават от юрисдикцията на държавата по пребиваване. В понятието „юрисдикция на приемащата държава" се включва не само наказателната и гражданската юрисдикция, но така също и тази на специалните съдилища, като търговски, по социалното законодателство, административни и др.; които имат правораздавателни (съдебни) функции. По своята същност имунитетът по отношение юрисдикцията на приемащата държава е гаранция, че лицата, които се ползват от него, биха могли спокойно, без заплаха за своята лична сигурност да изпълняват своите задължения като официални представители на изпращащата държава. Същевременно трябва да се добави, че имунитетът по отношение юрисдикцията на приемащата страна не освобождава дипломатическите агенти от Съдебна отговорност пред органите на държавата, която те представляват.
Имунитетът по отношение юрисдикцията на местната държава не означава, че по отношение на дипломатическите агенти не действат съответните норми на материалното право. В този смисъл трябва да се поясни, че имунитетът от юрисдикцията на приемащата държава съществува не за да се освободи дипломатическия агент от съдебна отговорност, а за да се изземе тази отговорност от „компетенциите на местните съдебни органи в полза на страната, която тези дипломати представляват”.
Следователно, юридическа отговорност съществува, но тя може да се носи само пред съдебните органи на изпращащата държава. Нещо повече, не може да се говори и за абсолютен имунитет по отношение юрисдикцията на приемащата държава, защото при спазване на определени условия е възможно отказване от имунитет от представляваната държава и тогава ще се приложи местното право.

Имунитет от наказателната юрисдикция.
Като правило дипломатическият агент не може сам по собствена инициатива, без разрешение от държавата, която представлява, да се откаже от своя имунитет. Това е така, защото той (дипломатическият агент) действа от името и по поръчение на държавата, която представлява в чужбина.
По отношение на приемащата държава, най-тежката отговорност за дипломатическия агент може да бъде неговото обявяване за persona non grata.
Когато става въпрос за имунитет по отношение наказателната юрисдикция на приемащата държава трябва да се допълни, че изпращащата държава винаги може да се откаже от имунитета, който е предоставен на нейния дипломатически представител. В този случай, със съгласието на изпращащата държава, дипломатическият агент може да бъде съден и осъден от страната, по отношение на която той е извършил престъпление.
Във връзка с имунитета от наказателната юрисдикция на Държавата по местопребиваване, трябва да се посочи, че дипломатическият агент не може да бъде принудително призован като свидетел.
Когато обаче дипломатическият агент пожелае да даде свидетелски показания, то това е възможно с разрешение на неговото правителство.

Имунитет от гражданската и административната юрисдикция.
Когато става въпрос за имунитет спрямо гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава, трябва да се поясни, че в това понятие се включва и имунитет по отношение на всички други съдилища, като специален търговски съд, по социалното законодателство, административен съд или който и да е друг орган, имащ съдебни функции.
За разлика от имунитета по отношение на наказателната юрисдикция, имунитетът спрямо гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава не е абсолютен.
В този смисъл, според чл. 31, т. 1 от Виенската конвенция, дипломатическият агент не се ползва с имунитет по отношение юрисдикцията на приемащата държава в следните случаи:
а) Когато става въпрос за „вещни искове, отнасящи се до частно недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата държава, освен ако той го притежава от името на изпращащата държава за целите на представителството";
б) При „искове, отнасящи се до наследяване, при които дипломатическият агент действа като изпълнител на завещание или управител на наследствено имущество, като наследник или заветник, в качеството си на частно лице, а не от името на изпращащата държава";
в) Третото изключение, при което дипломатическият агент няма имунитет по отношение юрисдикцията на приемащата държава е при „искове, отнасящи се до всякаква професионална или търговска дейност, извършвана от дипломатическия агент в приемащата държава вън от рамките на неговите официални функции";
г) Случай, при който дипломатическият агент също не се ползва с имунитет по отношение юрисдикцията на приемащата държава е посочен в чл. 32, т. 3 от Виенската конвенция, а именно: „Завеждането на дело от дипломатически агент или от лице, ползващо се с имунитет по отношение на юрисдикцията..., го лишава от правото да се позовава на имунитет по отношение на юрисдикцията при предявяване на насрещни искове, непосредствено свързани с основния иск". В този случай дипломатическият агент, предявил иск, трябва изрично да заяви, че се отказва от имунитет по отношение юрисдикцията на съда, към който се е обърнал да потърси правна помощ.
При възникване на едни или други инциденти винаги трябва да се има предвид, че дипломатическият агент не трябва да се стреми да използва своя привилегирован статут, за да се отклони от съответната отговорност. Това е от значение не само за авторитета на личността на дипломатическия агент, но така също и за репутацията на страната, която той представлява, както и за престижа на целия дипломатически корпус в дадената държава.

Освобождаване от данъци и такси.
Във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г., когато става въпрос за освобождаването на дипломатическите агенти от данъците и таксите, установени в приемащата държава, не се дава отговор дали това е имунитет спрямо едни задължителни изисквания или привилегия, т.е. акт на вежливост. Поради това в международноправната доктрина някои автори приемат, че става въпрос в случая за така наречения „фискален имунитет", т.е. изземване на част от правомощията на държавата, които тя има с оглед на своя суверенитет по отношение на всички хора и вещи, които се намират на нейна територия. Други пък автори приемат, че в случая е налице една привилегия като акт на вежливост по отношение на официалните представители на изпращащата държава.
По принцип дипломатическите агенти като правило се освобождават „...от всички данъци и такси, лични и имуществени, държавни, областни и общински..." (чл. 34 от Виенската конвенция).
Изключение има само в следните точно посочени от Конвенцията случаи:
а) когато става въпрос за косвените данъци, които се заплащат, защото обикновено са включени в цената на стоката, която се купува или за услугата, която се извършва на дипломатическия агент;
б) при заплащане на такси и данъци на частно недвижимо имущество, което се намира на територията на приемащата държава, при условие, че не се владее от дипломатическия агент от името на изпращащата държава за нуждите на представителството;
в) данъците при наследяване, ако не са налице случаите, предвидени в т. 4 на чл. 39 от Виенската конвенция (имат се предвид случаите, свързани със смъртта на сътрудник на представителството или на член от неговото семейство);
г) ако се отнася до данъци и такси върху частен доход, при условие, че неговият източник се намира в държавата по пребиваване или пък става дума за доход, получен от капиталовложения също в страната по пребиваване;
д) данъци и такси за извършени конкретни видове услуги;
е) различните регистрационни, съдебни, ипотечни и гербови такси, събирани за определено недвижимо имущество с изключение на предвидените в чл. 23 от Конвенцията (става въпрос за тези, които се свързани с помещенията на представителството).

Освобождаване от повинности и реквизиции.
В съответствие с чл. 35 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения: „Приемащата държава е длъжна да освобождава дипломатическите агенти от всички лични и обществени повинности, независимо от техния характер, както и от военни повинности като реквизиции, контрибуции и военно разквартируване."

Социално осигуряване.
Във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. е прието, че разпоредбите на приемащата държава за социално осигуряване не се прилагат спрямо дипломатическите агенти, когато става въпрос за услугите, които се оказват на изпращащата държава (чл. 33, т. 1 от Конвенцията). Веднага обаче трябва да се добави, че цитираният чл. 33 от Конвенцията не пречи на възможността за сключване и прилагане на съответни други спогодби между заинтересованите страни — положение, което изрично е предвидено с т. 5 от посочения текст.

Митнически привилегии.
Според чл. 36 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения: „Приемащата държава, в съответствие с приетите от нея закони и правилници, разрешава да се внасят и освобождават от всички мита, данъци и свързаните с това такси, с изключение на таксите за склад, превоз и други подобни видове услуги върху:
а) предмети, предназначени за официално ползване от представителството;
б) предмети, предназначени за лично ползване от дипломатическия агент или членовете на неговото семейство, живеещи заедно с него, включително предметите предназначени за неговото обзавеждане."
По принцип, личният багаж на дипломатическия агент се освобождава от митнически контрол. Тази привилегия обаче, за разлика от багажа на дипломатическото представителство, не е абсолютна. Личният багаж на дипломатическия агент може да бъде проверен от съответните компетентни органи, ако има сериозно основание да се предполага, че той съдържа предмети, които не са предназначени за негово лично ползване (или за членовете на семейството му). В този случай тези предмети не се освобождават от съответните мита, данъци и свързаните с тях такси.
В съответствие с чл. 36 от Виенската конвенция, в българското законодателство, в т. 12 от Наредбата за митническо оформяне на багажи и пратки, внасяни и изнасяни от чуждестранни представителства и техните служители, изрично е посочено, че: „Освобождават се от митническа проверка и митнически сборове ръчните и други багажи, превозвани с превозното средство, с което пътуват посочените лица, при условие, че съдържат предмети, предназначени за тяхно лично или семейно ползване или обзавеждане:
а ) . . .
б) шефове и сътрудници на чуждестранните представителства, които имат дипломатически имунитет;
в) ...
г) ...
д) членовете на семействата на изброените по-горе лица снабдени с дипломатически паспорт."
Багажите и пратките на дипломатическите агенти, когато не пътуват с тях, също се освобождават от митнически сборове, но след тяхната проверка и то при условие, че съдържат предмети, предназначени за тяхно лично и семейно ползване или обзавеждане.
В България не могат да се внасят и изнасят включително и от дипломатическия агент предмети, които са забранени за внос и износ от страната.

Всички посочени дотук лични привилегии и имунитети в техния пълен обем се ползват само от членовете на дипломатическия персонал и то при условие, че са граждани на изпращащата държава. Това изрично е посочено в т. 1 на чл. 8 от Виенската конвенция: „1. Членовете на дипломатическия персонал на представителството по принцип трябва да бъдат граждани на изпращащата държава." Това изискване обаче не е абсолютно, т.е. приемащата държава може да се съгласи нейни граждани, както и граждани на трета държава, да могат да бъдат членове на дипломатическото представителство на чужда държава, което е акредитирано на нейната територия.