11. Основни форми на плащане в международната търговия – общи положения.

По договора за международна продажба продавачът очаква да получи цената за продажбата възможно най-бързо. Практически, обаче често не е възможно плащането да се получи още в момента на сключването на договора. От друга старата купувачът очаква да получи стоката и след това да я плати. От тази гледна точка очакванията на двете страни се разминават, което налага в договора да се уговори формата и начина на плащане. От гледна точка на начините на плащането на цената във времето, възможните уговорки са три:
1. Авансово плащане на цената от купувача, този начин е най-изгоден за продавача;
2. Да се уговори едновременно плащане, тоест двете страни да изпълнят своите насрещни задължения едновременно, в момента на получаването на стоката;
3. Да се уговори, че купувачът най-напред ще получи стоката, ще я прегледа за да се увери, че отговаря на уговореното и едва след това ще изплати цената.
За да уговорят страните такова авансово плащане – от продавача в полза на купувача, купувачът трябва да е сигурен в добросъвестността на продавача. В международната практика е възможно да се уговори авансово плащане, но никога не се плаща 100% от цената. Във втория случай при едновременното изпълнение, но когато се уговори, че купувачът ще плати цената, едва след като получи стоката, продавачът трябва да поеме всички разходи във връзка с производството на стоката, трябва да я достави и едва след това да очаква, че ще си получи цената, тоест продавачът трябва да кредитира всички разходи по производството и доставката. Тук продавачът също носи рискове, защото ако той изпрати стоката, трябва да разчита само на добрата воля на купувача да плати стоката. В тази връзка в международната практика са създадени различни форми на плащания, които целят да обезпечат всяка от страните по договора. В случаите когато продавачът се е задължил да достави стоката пръв, той може да обезпечи правата си да получи цената от купувача, ако като форма на плащане в договора се уговори, плащането чрез издаването на неотменим акредитив от страна на купувача. Този акредитив дава почти сигурни гаранции, че въпреки че е изпратил стоката ще си получи цената.
Другата възможност за обезпечаване на правата на продавача, когато той изпълнява пръв задължението си е той да изпрати стоката до държавата на купувача, но да запази в свое владение документите, които му дават право да се разпорежда с нея. В този случай продавачът е обезпечен, защото ако купувачът откаже да плати цената, продавачът може да нареди на превозвача да върне обратно стоката. Разноските по връщането на стоката обратно са за сметка на продавача.
Документално инкасо – при него продавачът нарежда на своята банка да обработи всички документи във връзка с изпращането на стоката в държавата на купувача и да предаде тези документи след получаване на дължимата цена.
Най-неизгоден за продавача ще бъде така наречената търговия по открита сметка, когато той изпраща на купувача цялата стока и документи. В този случай купувачът наистина е длъжен да плати цената, но продавачът разчита единствено на добрата воля и добросъвестността на купувача. Този начин за плащане се среща изключително рядко в търговската практика. Наред с това плащането на цената може да се извършва както с реални парични средства, които купувачът притежава, така и с различни форми на кредити, каквито купувачът ще получи за да плати дължимата цена в случаите, когато не разполага с достатъчно пари. Става въпрос основно за менителничните сделки – менителница, запис на заповед и отчасти чекът.
Недостатъците са, че тъй като в тях се съдържа кредитен елемент, най-често кредиторът е банка, то купувачът, който ползва кредита ще трябва да плати лихва по него, тоест цената ще се оскъпи.