10. Марсилий Падуански

Марсилий Падуански
Роден е през 1290 г. в италианския град Падуа, лекар по професия. През 1324 г. издава съчинението "Defensor Pacis" (защитник на мира), което веднага е обявено за ерес, а той е отлъчен от църквата и задочно осъден на смърт. През 1326 г. става съветник в двора на крал Людовик Баварски и по-късно издава второ съчинение "Tractatus de translatione imperii" (за прехвърлянето на властта). В първото си съчинение излага свое оригинално учение за държавата.
Основата на позицията му идва от концепцията на арабския философ Ибн Рушид за разделяне на философското съзнание от религиозното мислене. Основната цел, която Марсилий Падуански си поставя е да докаже, че мирът между хората и техния спокоен живот като висши ценности се осигуряват единствено в и чрез държавата. Според него човек може да живее свободно и спокойно само ако е обединен с другите, ето защо хората се обединяват в общност, където съвместно гарантират своето благополучие. Стремежът към всеобщност произтича от природата на човека, но не е подчинен на някакъв световен божествен ред.
За процеса на формиране на човешката общност, Марсилий използва патриархалната теория на Аристотел, където индивидите се обединяват първо в семейство, които прерастват в общини, а те в държава. Държавата представлява социална общност, но същевременно формулира и юридическо учение за държавата. Той "освобождава" човешката общност от властта на църквата. За него държавата не е просто съвкупност от индивиди, тя е съзнателно организирана, разумно изградена човешка общност, а средството за нейното организиране Марсилий вижда в позитивното право. Правото е е този елемент, който обуславя държавата, дава правилата, от които хората трябва да се ръководят. За него това право е именно позитивното право - законодателството. Това обосноваване на държавата чрез правото е новост за средновековната политическа мисъл, но значението му е голямо през Късното средновековие.
Позицията на Марсилий впечатлява с демократичния си характер - създаването на законите той определе като дело на народа (гражданите), осъществявано чрез пряка демокрация. Той отделя шест социални групи: селяните, занаятчиите, войниците, търговците, духовенството и съветниците. Основната част на държавата за него са духовенството и съветниците. Хората трябва да изберат управници, които са следят за спазването на законите. Приема се, че Марсилий е първият, който излага идеята за народния суверенитет. Той е най-оригиналният мислител за своето време, приет е за родоначалник на всички демократично мислещи изследователи, творили след него. Неговите възгледи са един от изворите, които водят към модерното съвременно схващане за държавата