10. Привилегии и имунитети на дипломатическото представителство.

Думата привилегия (лат. Privilegium от privus - „извън" и lex, legis — „закон") означава изключително право, предимство, преимущество. По своята същност привилегията е едно допълнително право, или нещо, което се предоставя в повече на определено лице или институт в сравнение с онова, което е установено за всички други.
Думата имунитет (лат. immunitas, atis) означава, в разглеждания случай, неприкосновеност. В този смисъл, за разлика от привилегията, имунитетът не е предоставяне на някакво допълнително право, а изземване на част от компетенциите (т.е. на властническите правомощия) на държавата за принудително въздействие от страна на нейните органи по отношение на определена категория лица или имущество. Така, по отношение на тези, които се ползват с имунитет, не могат да се извършват принудителни задържания, разпит, възбуждане на съдебно производство, принудително изпълнение, ембарго или реквизиция и т.н.
На практика, с оглед на юридическата задължителност, съвременното международно право не прави разлика между привилегии и имунитети.
Би могло да се даде следното определение: привилегиите и имунитетите на дипломатическото представителство са правно установени преимущества, които се предоставят й съответствие с международното право на чуждестранните дипломатически представителства и на техните сътрудници.
Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 година обяснява в своя преамбюл дипломатическите привилегии и имунитети, като взема предвид и двете посочени по-горе схващания, а именно: „...че тези привилегии и имунитети се предоставят не за изгоди на отделни лица, а за осигуряване на ефективното осъществяване на функциите на дипломатическите представителства като органи, представляващи държавите...”.

Неприкосновеност на помещенията
Когато става въпрос за привилегиите и имунитетите на дипломатическите представителства като едно от най-важните условия, гарантиращи нормалното и ефективно изпълнение на техните функции, трябва да се посочи международноправното положение за неприкосновеност на помещенията на представителството. Това изрично е посочено в чл. 22 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, който гласи:
„1. Помещенията на представителството са неприкосновени. Властите на приемащата държава не могат да влизат в тези помещения без съгласието на шефа на представителството.
2. Приемащата държава има специалното задължение да взема всички подходящи мерки за защита на помещенията на представителството от всякакво нахлуване или нанасяне на повреда и за предотвратяване на всякакво нарушение на спокойствието на представителството или накърняване неговото достойнство.
3. Помещенията на представителството, мебелировката и другото имущество, което се намира в тях, както и превозните средства на представителството се ползват с имунитет по отношение на претърсване, реквизиция, запор и изпълнителни действия.".
Когато става въпрос за неприкосновеността на помещенията на дипломатическото представителство трябва да се обясни, че тези помещения не са и не могат да се считат за територия на акредитиращата държава. Това би противоречало на суверенитета на приемащата държава, тъй като два териториални суверенитета на една и съща територия взаимно биха се изключвали. В случая, както правилно отбелязва Фердросс: „...режимът на такива здания не трябва да бъде такъв, като че ли те се намират вън от държавата по пребиваване. Те се намират не в чужбина, а в своята страна. Само действа нормата, по силата на която влизането в такива помещения по принцип не се допуска без разрешение на правоимащото лице.".
Когато става въпрос за неприкосновеността на дипломатическите помещения, необходимо е предварително да се изясни понятието „помещения на представителството". Отговор на този въпрос се дава с чл. 1, буква „i" от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, по смисъла на който това са: „...сгради или части от сграда, които се използват за целите на представителството, включително резиденцията на шефа на представителството, независимо от това чия собственост са те, заедно със земния участък, прилежащ към дадената сграда или част от сграда."
Една от общоприетите привилегии на дипломатическото представителство и на неговия шеф е правото „...да поставят знамето и герба на изпращащата държава върху помещенията на представителството, включително и върху резиденцията на шефа на представителството и върху неговите превозни средства".
Помещенията на представителството, независимо дали са собственост на изпращащата държава или са взети под наем, се освобождават от всички видове данъци и такси — държавни, областни или общински. Изключение има само по отношение на такива, които са заплащане за конкретните видове услуги като отопление, осветление, водоснабдяване и др.
Във връзка с неприкосновеността на помещенията на дипломатическото представителство трябва да се добави, че дори съдебни известия не могат да се връчват в тези помещения без съгласието на шефа на представителството. В последния случай подобни съдебни известия могат да се предават на представителството само чрез местното министерство на външните работи по официален път.
Помещенията на дипломатическото представителство не могат да служат за убежище. В този смисъл прави са авторите Джон Ууд и Жан Серре, които в своята книга „Дипломатически церемониал и протокол" пишат: „…Помещенията на представителството не трябва да служат за убежище на нарушителите на законите на държавата, доколкото нито един дипломат няма законното основание да укрива от правосъдието лица, по отношение на които той няма никакви юридически права.
Когато става въпрос за правото на дипломатическо убежище трябва да се посочи, че някои автори считат като изключение, че то е допустимо, в някои случаи поради хуманни съображения по отношение на лицата, преследвани поради политически съображения.
Юридически, сега институтът на дипломатическото убежище съществува само в Латинска Америка, където с регионални договори той се прилага между държавите, постигнали съответното споразумение.

Неприкосновеност на архива, документите,официалната кореспонденция и пощата на дипломатическото представителство.
Във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. има специален текст — член 24, който сочи, че: „Архивите и документите на представителството са неприкосновени във всяко време и независимо от тяхното местонахождение." В този смисъл различните документи на представителството — независимо дали са предадени в неговия архив, както и самият архив са неприкосновени. Тази неприкосновеност се запазва не само когато те се намират в сградата на представителството, но и на всяко друго място при изпращане, получаване, пренасяне по различни поводи и т.н., т.е. по всяко време и на всяко място.
Неприкосновеността на дипломатическите архиви и документи се запазва и дори при прекъсване на дипломатическите отношения между изпращащата и приемащата държава. В този случай, според международното право и дипломатическата практика, изпращащата държава може да повери своя архив на съхранение на трета държава, която е приемлива за приемащата държава
Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. не дава определение за понятието „архив на дипломатическото представителство". Поради това би могло посоченото понятие да бъде изяснено по аналогия с използваното понятие „консулски архив", дефинирано във Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г. По-точно по смисъла на чл. 1, буква „к" от посочената Виенска конвенция за консулските отношения под понятието „консулски архив" трябва да се разбират: „всички книжа, документи, кореспонденция, книги, филми, ленти със звукозапис и регистри на консулското учреждение заедно с шифрите и кодовете, картотеките и всякакви предмети на мебелировката, предназначени за осигуряване тяхната цялост или съхраняване". Това определение може да бъде възприето и за дипломатическия архив още повече, че в редица случаи дипломатическите представителства изпълняват и консулски функции.
С неприкосновеност се ползват не само архивите и документите на представителството, но и неговата официална кореспонденция, т.е.: „Официалната кореспонденция на представителството е неприкосновена. Под официална кореспонденция се разбира цялата кореспонденция, отнасяща се до представителството и неговите функции.
Понятието „дипломатическа поща" включва всичко, което се изпраща и получава за нуждите на дипломатическото представителство. Като правило, пренасянето на дипломатическата поща (различни пакети, включително и друг багаж) се извършва в специални опаковки за пренасяне, така наречените „вализ" (куфари, сакове, чували и пр.). Дипломатическата поща (багаж) не може да бъде отваряна, нито задържана освен от нейния получател.
В Република България въпросите, свързани с реда за пропускане през границата и митническото оформяне на багажите и пратките на чуждестранните дипломатически представителства са нормативно уредени с Наредбата за митническото оформяне на багажите и пратките, внасяни и изнасяни от чуждестранните представителства и техните сътрудници. По смисъла на този нормативен акт всички предмети, които са предназначени за дадено дипломатическо представителство, акредитирано в страната, се освобождават от митнически такси. Същевременно трябва да се поясни, че по смисъла на чл. 4 от цитираната Наредба, в България е забранено чуждестранните представителства да внасят или изнасят забранените за внос и износ предмети, според законите на страната.
Всички предвидени в цитираната дотук Наредба облекчения, се предоставят въз основата на принципа на взаимността.

Свобода на връзките и движение. Свобода на връзки.
По смисъла на чл. 25 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения: „Приемащата държава е длъжна да предостави всички улеснения за изпълняване на функциите на представителството." В този смисъл за изпращащата държава има много голямо значение възможността да осъществява свободна връзка с нейното дипломатическо представителство в чужбина, както и възможността на последното да осъществява свободи връзки с другите представителства или държави. Съгласно чл. 27, т. 1 от Виенската конвенция „Приемащата държава трябва да разрешава и да покровителства свободни сношения на представителството за всякакви официални цели. При сношението с правителството и с другите представителства и консулства на изпращащата държава, където и да се намират те, представителството може да използва всички подходящи средства, включително дипломатически куриери и кодирани или шифровани телеграми. Представителството обаче може да монтира и да използва радиопредавател само със съгласието на приемащата държава."
Трябва да се посочи във връзка с разглеждания въпрос, че на представителството е дадено правото само да преценява по какъв начин и с какви средства ще се осъществява предоставената му свободна връзка. Няма пречки — и това изрично е посочено във Виенската конвенция — връзката да се „осъществява и чрез специални за целта лица, така наречените дипломатически куриери и посредством използването на кодове и шифри. Изключение съществува само по въпроса за използването от дипломатическото представителство на радиовръзка.
Когато става въпрос за свободата на връзка, предоставена на дипломатическото представителство, значителен интерес представлява статутът на дипломатическия куриер. Но тъй като по този въпрос още няма открита за подписване съответна международна конвенция, то ще бъде посочена само правната регламентация на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. Според нея, съгласно чл. 27, т. 5: „Дипломатическият куриер, който трябва да бъде снабден с официален документ, посочващ неговия статут и броя на пакетите, съставляващи дипломатическата поща, при изпълнение на своите функции се ползва от защитата на приемащата държава. Той се ползва с лична неприкосновеност и не може да бъде арестуван или задържан под каквато и да е форми."
Държавите, както и техните дипломатически представителства, могат да използват и временни дипломатически куриери ad hoc.
Според международното право дипломатическата поща може да бъде предадена и на командира на граждански самолет, на капитана на търговски кораб или на упълномощен член на екипажа. В този случай обаче посочените лица не се считат за дипломатически куриер, въпреки че им се издава специален официален документ, в който е посочен броят на пакетите, които се пренасят.
При разглеждане на въпроса за свободата на връзка н дипломатическото представителство, интерес представлява и международноправното уреждане на отношенията с трети държави. В този случай, съгласно т. 3 на чл. 40 от Виенската конвенция: „Трети държави са длъжни да осигурят на официалната кореспонденция и на другите официални съобщения, преминаващи транзитно, включително и кодираните или шифровани телеграми, същата свобода и защита, каквато се осигурява от приемащата държава”.
Освен с международноправни актове, въпросите, касаещи свободата на връзка на дипломатическото представителство се гарантират и от съответните вътрешнодържавни нормативни разпоредби на отделните държави. Като пример в това отношение може да се посочи цитираната Наредба на българското министерство на финансите за митническо оформяне на багажи и пратки, внасяни и изнасяни от чуждестранните представителства и техните сътрудници.

Свобода на движение.
Държавата по пребиваване трябва да съдейства на дипломатическото представителство при;
изпълнение на неговите функции. В тази връзка особено голямо значение за сътрудниците на представителството има свободата на движение из територията на държавата по пребиваване.
Тази възможност е правно уредена с чл. 26 от Виенската конвенция, според който: „Доколкото това не противоречи на законите и разпоредбите за зоните, влизането в които е забранено или се регулира по съображение на държавна сигурност, приемащата държава трябва да осигури за всички сътрудници на представителството свобода на; движения на нейната територия." Същевременно, с оглед на своята държавна сигурност, страната по пребиваване може да има и такива зони, в които да: е забранено движението или пък то да се извършва в тях при спазването на определени предварителни условия. Така например, в някои страни съществуват забрани за фотографиране при придвижване с някои видове транспортни средства (например при полет със самолет; снимането на бреговата ивица при крайбрежно плаване и т.н.). В тези случаи придвижването из страната на сътрудниците на дипломатическото представителство трябва да бъде в строго съответствие със съответните закони и изисквания на държавата по пребиваване.
В заключение по разглеждания въпрос трябва да се посочи, че редът за движение на сътрудниците на дипломатическите представителства като правило се урежда от страната по пребиваване. Същевременно трябва да се посочи също така, че при предоставяне правото на движение из територията на страната по пребиваване, органите на държавата не се освобождават от задължението да гарантират сигурността на сътрудниците на дипломатическите представителства