10. Валутен риск при международното право и способи за неговото неутрализиране.

Валутният риск се проявява във връзка с различните валути, които използват купувачът и продавачът в своята дейност.
По правило за да произведе стоката и за да поеме разноските по нейната доставка продавачът използва своята национална валута. Купувачът работи също със своята национална валута, и в тази връзка разплащанията трябва да станат по една от двете валути. Ако например купувачът трябва да плати цената във валутата на продавача той трябва да обмени своята валута, възможен е и обратния вариант. Именно тази нужда от обмяната на валута поставя проблема с валутния риск. Той се изразява в това, че ако например продавачът иска да получи определена сума за доставката на стоката и ако в договора е уговорено сумата в друга валута, която е с такъв курс към момента, който го удовлетворява. Проблем възниква поради разликата във валутните курсове между два момента. В този интервал от време съотношението между валутите може да се промени в неблагоприятна посока за едната страна. Във всички случаи едната страна ще понесе загуби от промяната във валутните курсове.
За неутрализиране на този риск се създават световни пари, които обаче отдавна не съществуват /злато/. В рамките на ЕС именно с тази цел беше въведено еврото. Има няколко средства за намаляването на риска. Тези средства могат да се използват чрез съдействието на банка. Тези средства са сключването на форуърден договор, а втората възможност е да се сключи аукционен договор, от страната която желае да минимизира валутния риск. Трета възможност е още в момента, в който се сключи договор купувачът да обмени такова количество валута, колкото е необходимо за заплащането на цената. Проблемът, обаче е, че едната страна трябва да има оборотни средства, които да замрази временно в чужда валута.
Форуърдният договор.
Определението за такъв договор се дава в няколко наредби на БНБ, защото тези договори са банкови сделки. Според това определение с форуърдния договор едната страна се задължава да продаде, а другата да купи на определена бъдеща дата уговореното предварително количество, в случая чужда валута по договорените към момента на сключването на договора цени. Едната от страните по този договор винаги е банка, а другата може да бъде или продавачът или купувачът. Рискът се минимизира, защото цената, по която страните се задължават да обменят валута се определя в момента на сключването на форуърдния договор. Това е договор за покупка или продажба на валута, който трябва да се изпълни в бъдещ момент, но условията и цената се определя предварително, фиксира се точно в момента на сключването на договора. Проблемът тук е, че този който сключва договора с банката, трябва на първо място да и плати форуърдната цена, която е нещо подобно на лихва и която се плаща на банката, защото тя трябва да обезпечи в своя портфейл необходимата и валута и риска, за да изпълни задълженията си по форуърдния договор. Друг проблем е това, че той е задължителен за страните и за това те трябва да го изпълнят на падежа, независимо дали желаят или не. В този случай първата възможност, която може да се уговори между банката и другата страна е договорът да се закрие, като банката, ако е длъжна да купи съответната валута фиктивно ще я купи или продаде на другата страна или обратното. Това споразумение между банката и другата страна се нарича споразумение за закриване на договор. В тази връзка продавачът или купувачът по международната продажба би могъл вместо форуърдния договор да сключи аукционен договор. Предмет на този договор също ще бъде покупко-продажбата на валута в определено съотношение и определен курс. За разлика обаче от форуърдния договор, тук едната страна по договора се задължава, а другата страна има право , но не задължение да продаде или да купи от банката, определено количество чужда валута в определен уговорен в договора бъдещ момент и по определен в момента на сключването на договора обменен курс. Аукционният договор има още едно предимство, защото ако валутния курс се промени в благоприятна посока, то неупражняването на аукционното право ще доведе до ползи за купувача. Така че аукционният договор е много по-гъвкав от форуърдния. В зависимост от опцията, която се придобива потоци договор – за покупка, за продажба. Недостатъкът на аукционният договор е, че на банката трябва да се плати аукционна цена, първо защото тя е поела само задължения срещу само права на другата страна и второ, защото банката поема значителен риск при сключване на аукционния договор. Понякога тази цена е твърде висока и най-често непоносима за малките компании. Във връзка с момента на упражняване на аукционното право са известни два вида аукционни договори – от американски тип и от европейски тип. Според американското законодателство аукционното право може да се упражни по всяко време от сключването на договора до крайния срок за неговото изпълнение, докато по европейското законодателство, тази опция може да бъде използвана само на точно определен момент.
Основните недостатъци на аукционния договор е високата цена. И тази цена се плаща още в момента на сключването на договора, предплаща се.