10. Субективно право

1. Понятие – може да се приеме, че както правната норма така и субективното право представлява правило за поведение.
Субективното юридическо право представлява позволено поведение, което се предоставя на упълномощеното лице с цел да бъде удовлетворен негов или чужд правно значим интерес, и което позволено поведение е гарантирано от непосредствено свързаното с него юридическо задължение, както и от принудителната сила на държавата. Субективното право предоставя на своя носител определени възможности да действа в правното пространство. Тези правни възможности не са неограничени. Субективното право се осъществява в определени граници в рамките, на които титулярът може да проявява определена активност. Тези граници на субективното право се определят в зависимост от неговата природа. В теоретичен план могат да се очертаят два основни аспекта на тези граници. Първият аспект е, че упълномощените лица могат да действат активно само до толкова до колкото е необходимо да се реализират правно значими интереси. Осъществявайки своите права упълномощените лица не бива да пречат на другите правни субекти да осъществяват субективните си права. В основата на субективното право се намира интересът на неговия носител, но не всеки интерес може да бъде в основата на субективно право, а само такъв, който е признат като правно значим. Гаранциите на субективното право са свързани най-напред със съществуването на насрещното му задължение. Освен това субективното право се гарантира и с принудителната сила на държавата.

2. Структура на субективното право.
Самото субективно право има сложен строеж, тъй като се състои от различни правомощия, които могат да се систематизират в три основни вида. На първо място е право на титуляра на субективното право да изисква определено поведение от задълженото лице. Това поведение може да бъде както активно, така и пасивно. Право на собствено активно поведение – изразява се във възможността на титуляра на субективното право сам да извършва правни действия. Правото на собствени действия също може да има сложна структура т.е. Да се състои от отделни правомощия. Правото на собственост включва три правомощия – владение, право на ползване и право на разпореждане.

3. Притежание – проявява се само в условията на конфликт тогава, когато реализацията на субективното право е застрашена.
Тогава се проявява правната възможност носителят на субективното право да се обърне към държавата и да търси защита на своето субективно право чрез осъществяване на държавна принуда по отношение на задълженото лице.

4. Видове субективни права.
Съществуват различни видове субективни права в зависимост от използваната класификация – в зависимост от вписването им в основните структури на правото се делят на субективни права на публичното право и на частното право, материални и процесуални субективни права, субективни права на вътрешното и международното право; в зависимост от вписването им в различни правни отрасли се делят на конституционни, граждански, административни и т. н.; с оглед характера на интереса – имуществени, лични, нематериални; от гледна точка на степента на определеност на правно задълженото лице се делят на абсолютни (когато само титулярът на правото е индивидуализиран), относителни (определен е и титулярът на правото и правно задълженото лице); в зависимост от това дали обектът на правото е поделяем субективните права са делими и неделими; от гледна точна на структурата субективните права са прости, сложни и комплексни.