1. Същност на правото като социален регулатор на обществените отношения

1. Възникване на правото.
Въпросът за възникването на правото все още остава спорен, тъй като представата за неговата същност се е формирала в резултат на един продължителен процес и схващанията за природата на правото са се променяли с течение на годините. Въпросът за възникването на правото е свързан не само с появата му в исторически аспект, но и с причините довели до възникването му. Съществуват различни теории, които отразяват разбирането на различни правни школи относно възникването на правото. Най-важни са следните:
- Договорна теория – правото възниква като отражение на договора между обществото и публичната власт относно управлението на обществените отношения; държавата възниква в резултат на съзнателна човешка дейност;
- Теологическа теория – явленията от социалната действителност включително и държавата са създадени от Бог и тъй като човешкият закон е отражение на Божествения трябва задължително да се спазва;
- Икономическа теория – правото възниква в резултат на икономическото развитие на обществото и отразява определен етап на това развитие; причината за появата на правото е необходимостта стопанските отношения да се регулират посредством правила, които са задължителни;
- Теория на насилието – и правото и държавата са продукт на насилието като правото се разглежда като средство за упражняване на насилие от страна на публичната власт върху обществото;
- Марксическа теория – правото е продукт на класното господство; то възниква с появата на държавата и е средство на икономически господстващата гласа да се наложи над останалата част на обществото.
Съществуват различни причини, които водят до възникването на правото и възгледите относно тези причини могат да се групират в три основни направления. Според първия най-напред възниква държавата, а правото се явява като продукт на държавната организация. Според втория правото и държавата възникват едновременно и са плод на едни и същи исторически, икономически и политически обстоятелства. Според третото становище правото възниква преди държавата, но не в същия вид, в който съществува след появата на държавното устройство. Според редица изследвания правото не може да възникне едновременно с човешкото общество, а възниква на един по-късен етап от развитието на обществото. Периодът, който предхожда възникването на правото, се определя като до правно регулиране на обществените отношения. В първобитните общества особена роля играе обичаят, който представлява съвкупност от правила за поведение, които са се наложили поради продължителното им прилагане. Тези правила са били с всеобща задължителност. В исторически план особено важна е т. Нар. Система табу. Тя се състои от забрани, които са се наложили в първобитната общност и са с битов, стопански и религиозен хракатер.

2. Фактори за възникването и развитието на правото.
Важен фактор за формирането на правото е както възникването и развитието на говоримият език така и възникването на града т.е. Преминаването на човешките същества към т. Нар. Уседнал начин на живот. Този начин се оказва благоприятен фактор не само за струпването на повече хора на едно място, а и за натрупване на материални блага, появата на парите и разменните отношения. Възникването на държавата се явява онзи важен фактор, който води до появата на писаното право.

3. Същност на правото.
При разглеждането на въпроса за същността на правото следва да се изхожда от три различни аспекта, тъй като правото има три различни битиета – психологическо, институционализирано и правно. Първото битие е израз на волята на обществото относно начина, по който следва да се регулират обществените отношения. Следващото битие отразява развитието на правото на един нов етап, когато то вече се явява израз на държавна воля. То разглежда правото като система от правни норми създадени от държавата. Третото битие е свързано с практическото приложение със съдържанието на правните норми, тъй като правото е система от правила, които се отразяват в конкретното правно поведение на правните субекти.

4. Сравнение на правото с други нормативни регулатори.
Правото макар и основен не е единственият регулатор на обществените отношения. Наред с него съществуват и други каквито са обичаят, религията, моралът. Обичаят представлява съвкупност от правила за поведение, които са се наложили поради своята многократна употреба. Религиозните норми представляват система от правила каквато е всяка религия. Моралните норми представляват правила за поведение, които са задължителни поради силата на моралната санкция.