9. Ликвидност – понятие и правен режим

Коефициентът за ликвидност на една банка показва нейната фактическа способност да посреща задълженията си, да може да плаща във всеки един момент, т.е. да има наличие на ликвидни средства. Съотношението, характеризиращо коефициента на ликвидност, се определя като съотношение между наличните пари и привлечените средства, или между сумата на средствата по разплащателните сметки и привлечените средства. Основната цел е да не настъпи ликвиден риск – невъзможност на банката да плаща на своите клиенти и свързания с него лихвен риск, т.е. да може да плаща и лихвите, което е акцесорно задължение към главното задължение. Затова се изисква парите да се управляват постоянно, непрекъснато, ефективно.
Информационната система за наблюдение на ликвидността на една банка се основава на: 1. създаването и поддържането на падежна таблица; 2. оценка и управление на паричните потоци; 3. поддържането на адекватен размер ликвидни активи. Банките, които работят нормално или с минимални ликвидни проблеми, са задължени да представят в БНБ ежемесечно отчети за паричните потоци за банката като "действащо предприятие", показващи прогнозираните парични потоци в местна и в чужда валута. Ако управление "Банков надзор" установи, че дадена банка има съществен ликвиден проблем, подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор", задължава банката да представя ежеседмично или ежедневно отчети за паричните потоци в лева и валута. Всички отчети за ликвидността се одобряват и подписват от двама членове на органа за управление на ликвидността на банката. Основната цел е да се подготвят планове за оцеляване на банката. Възможността на банката да посрещне всички разходи зависи от осигуряването на свободни парични средства. Ако се установят сериозни ликвидни проблеми, БНБ може да задължи да се извършат промени на лихвения % по кредитирането, може да се отстранят временно органите на управление на банката и да се задължат да извършат определени действия.