8. Капитал и капиталова адекватност на търговската банка. Резерви

КАПИТАЛ: всяка банка, за да може да гарантира поверените ù средства, трябва да разполага по всяко време със собствен капитал, наречен капиталова база, чиито минимални размери, структура и съотношение с балансовите ù активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят ат ЦБ съобразно кръга на извършваната банкова дейност. Размерът на собствения капитал не може да бъде по-малък от 10 млн.лв. и от 12 % от рисковите активи на банката. Собственият капитал (капиталовата база) на банката се образува от сбора на първичния капитал и допълнителните капиталови резерви. Изискването за поддържане на собствен капитал е важно за гарантиране интересите на кредиторите и осигуряване на ликвидност, достатъчна за изпълняване на финансовите задължения на банката.
Първичният капитал се образува от сбора на: внесения капитал; фонд "Резервен" по смисъл на Закона за банките; и други резерви с общо предназначение, намален със: нематериалните активи и загубата за текуща и от миналите години и номиналната стойност на обратно изкупени от банката собствени акции.
Фонд “Резервен” /общите резерви/ - част от първичния капитал; за формирането му се отделя най-малко 1/5 от печалбата след облагане с данъци и преди плащане на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 % от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти. Използва се преди всичко за покриване на текущи загуби.
Третият компонент на първичния капитал е факултативен и се образува само ако банката има достатъчна печалба след облагането ù с данъци.
Допълнителни капиталови резерви включват преди всичко сумата от печалбите от текущата дейност на банката след облагане с данъци, която подлежи на разпределение, резервите от преоценка на активите и капиталовите резерви със специално предназначение.
Те се включват в собствения капитал (капиталовата база) на банката само ако отговарят на изискванията, изчерпателно изброени в чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8 за капиталовата адекватност на банките: да са изцяло на разположение на банката и тя може да ги ползва без каквито и да било ограничения за покриване на загуби от дейността си; тяхното наличие да е отразено в счетоводните отчети на банката и е заверено от независим експерт-счетоводител; БНБ може да упражнява постоянно наблюдение върху тяхното съществуване и ползване.
РЕЗЕРВИ: Всички ТБ поддържат задължителен минимален резерв /ЗМР/, определен от ЦБ с Наредба № 21 за задължителните минимални резерви. Тези ЗМР са много важен инструмент за паричната политика на ЦБ. Увеличаването или намаляването им е свързано с паричната маса в обръщение и основния лихвен процент. ЗМР поддържат всички търговски банки и клонове на чуждестранни банки.
1\ определяне на ЗМР – с Наредба № 21 / 1998 г. са въведени следните икономически показатели:
~ депозитна база – всички привлечени от банката средства в левове и чуждестранна валута, без тези от местна банка.
~ процент на ЗМР – минималният размер е 8 % от депозитната база на банката.
~ базисен период –периодът, през който се наблюдава депозитната база на банките с оглед определяне размера на задължителните минимални резерви. За такъв се приема всеки календарен месец.
~ период на поддържане - периодът, в който банките трябва да поддържат ЗМР, започва от четвъртия ден на отчетния базисен период и завършва на третия ден от следващия.
~ общ размер на ЗМР - общият размер на ЗМР, които всяка банка трябва да достигне в края на периода на поддържане, се установява като произведение между сумата от депозитните бази на банката през всички дни от базисния период и процента на ЗМР по чл. 3 от наредбата, като резултатът се закръглява до цяло число.
Размерът на ЗМР, който банката трябва да поддържа при БНБ през периода на поддържане, се установява от БНБ, като от общия им размер се извади сумата на наличностите в касите и АТМ-терминалите на банката в левове през всички дни от базисния период. БНБ може да вземе решение и за плащане на лихва върху левовия компонент на ЗМР, които по правило не подлежат на олихвяване. Лихвата не може да надминава дохода, който БНБ получава от вложенията си в Евро.
2\ регулиране на ЗМР – през всички дни от периода на поддържане търговските банки са длъжни да разполагат с резервни активи по сметките си в БНБ не по-малки от ЗМР. Ако банката в края на поддържащия период отчете недостиг на ЗМР дължи наказателна лихва за недостига. По време на периода на поддържане банките ползват наличностите по сметките си в БНБ, в които внасят ЗМР, ако изпълняват изискването за размера на ЗМР за всеки ден от този период.
КАПИТАЛОВА АДЕКВАТНОСТ: всяка ТБ е длъжна по всяко време да не надвишава установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал. Експозицията към едно лице е сбора от балансовите активи и задбалансовите ангажименти, определени с наредба на БНБ. Капиталовата адекватност е показател, отразяващ съотношението между предоставените от банката средства чрез банкови операции и сделки с трети лица и собствения капитал на банката. Предоставените от банката средства Наредба № 8 определя като активи, които в зависимост от степента на риска за събирането и реалното им възстановяване биват активи с нулево рисково тегло, такива с рисково 20, 50 и 100 %. Всички те образуват общият рисков компонент на активите, който представлява сбор на балансовите активи и задбалансовите позиции на банката.
За определяне на капиталовата адекватност е въведен емпиричен процент на общата капиталова адекватност и представлява съотношение между собствения капитал и общият рисков компонент, което съотношение не може да бъде по-малко от 12 %. Ако този коефициент падне под 12 % банката е длъжна да представи оздравителна програма в БНБ, която се утвърждава от подуправителя на “Банков надзор”. При неизпълнение БНБ налага административни мерки и санкции.
Този коефициент гарантира поддържането на достатъчен собствен капитал и финансова стабилност. Въз основа на него банките са длъжни да установят лимит на големите кредити в насока ограничения на експозиция към едно лице или към икономически свързани лица и в насока ограничения на размера на отпусканите големи кредити, т.е. тези, чийто размер надхвърля 10 % от собствения капитал на банката, предоставен на едно лице или на икономически свързани лица.
Търговските банки са длъжни да изпращат периодично информация до управление Банков надзор за техните свръхекспозиции, като посредством коефициента за капиталова адекватност се осъществява постоянен превантивен контрол и предотвратяване на изпадане на банката в т.нар. ликвиден риск.